Решение № 7868 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2020 г.

Решение № 7868 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. П. от гр. София, чрез пълномощника му адв. З. срещу решение № 4346/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 10784/2019 г. на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени предявените от Р. П., против Министерство на земеделието, храните и горите и Столична община искове с цена от по 100 000 лева, от всеки от ответниците, представляващи обезщетения за нанесени му имуществени вреди вследствие незаконосъобразни бездействия на ответниците по Заявление вх. № 10143/09.11.2004 г., депозирано в ОСЗГ "Овча купел" относно обезщетяване на основание чл. 10 б ЗСПЗЗ вр. чл. 13 а и чл. 19 ППЗСПЗЗ с равностойни земи и/или компенсаторни бонове в периода от 09.12.2004 г. до датата на предявяване на исковете – 26.09.2019 г., като са присъдени и разноските в производството по ЗОДОВ. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение, като бъде постановено друго по същество на спора или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Моли също за присъждане на направените по делото разноски. По делото от Р. П., чрез процесуалния му представител, адв. З. е постъпила и жалба срещу решение № 4346/31.07.2020 г., постановено по същото адм. дело, в частта, (имаща характер на определение), в която е оставена без разглеждане исковата молба на Р. П. в частта, в която е поискано от съда да определи разумен срок на ответниците Министерство на земеделието, храните и горите и Столична община за приключване на обезщетителната процедура по чл. 10 б ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото в тази му част. Релевират се доводи за неправилност, на решението в тази част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено. Ответникът - Столична община, чрез юрк. Д. оспорва жалбите като неоснователни и моли съда да остави в сила решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерство на земеделието, храните и горите, в представени по делото писмени бележки, чрез ст. юрк. Г. изразява становище за неоснователност на жалбите и моли решението като правилно да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила да се отмени и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно счита, че решението като неправилно следва да се отмени, като съда се произнесе по същество на спора, като бъдат приети за основателни предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационните жалби, и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Пред Административен съд – София-град е постъпила искова молба от Р. П., уточнена и допълнена с постъпила на 30.10.2019 г. молба от ищеца, с която е предявил против Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Столична община (СО) искове с цена по 100 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени му имуществени вреди, за които се твърди, че са пряка и непосредствена последица от описани конкретни бездействия на всеки от ответниците по Заявление вх. № 10143/09.11.2004 г., депозирано в ОСЗГ "Овча купел" относно обезщетяване на основание чл. 10 б ЗСПЗЗ вр. чл. 13 а и чл. 19 ППЗСПЗЗ с равностойни земи и/или компенсаторни бонове. Твърди се, че вследствие бездействието на ответниците по отношение обезщетяването му с равностойна земя в качеството му на наследник на Г. К. с квота 1/4 идеална част от нея, вече 15 години търпи вреди, които са пряка и непосредствена последица от бездействието на държавата в лицето на МЗХГ и на общината в лицето на Столична община. Вредите се изразяват в продължителното му лишаване от блага, които му се полагат по закон и невъзможността да ползва приходите от реализацията на земята или компенсационните бонове, с които би бил обезщетен. Забавянето на обезщетителната процедура го е лишило от възможност да си закупи жилище, поради което живее под наем и плаща такъв в размер на 600 лева месечно от 09.02.2009 г., като до предявяване на иска твърди, че е заплатил 38 100 евро суми за наем. Размерът на вредите си е оценил и съобразно представено от него нотариални актове за продажба на земя в близост до района, където се намира отнетия и невъзстановен имот на наследодателката му, при което размерът на неговата идеална част се равнява на 517 548, 85 лева. Затова претендира от ответниците обезщетение в размер на по 100 000 лева от всеки от тях. С уточняваща молба, постъпила на 30.10.2019 г. /лист ЗЗ от адм. дело № 10784/2019 г. /, ищецът е конкретизирал в какво счита, че се изразяват бездействията на всеки един от ответниците, а именно: МЗХГ не е възложило за изработване своевременно в срок план за обезщетяване с имоти от общински поземлен фонд и държавния поземлен фонд, като липсва и прецизиране на Заповед № РД-46-795/30.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните, като на правоимащите лица по реда на чл. 10 б и чл. 10 в ЗСПЗЗ да се предоставят годни за земеделско ползване земи. Ответникът СО не е изработил план за обезщетяване, своевременно в срок, като изработения план включва имоти, които не са годни или са частично негодни за обезщетяване, включващи дори гори. Освен това и към настоящия момент районната администрация към СО все още не е изготвила помощните планове по реда на чл. 13 а ППЗСПЗЗ и не са проведени процедурите по чл. 11, ал. 4, чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Периодът, в който се твърди, че е следвало да бъдат извършени конкретните действия според ищеца е един месец след подаване на Заявление вх. № 10143/09.11.2004 г., следователно ответниците са в забава от 09.12.2004 г. и бездействат и към датата на предявяване на исковете – 26.09.2019 г. С исковата молба е поискано също съдът да определи разумен срок на ответниците за осъществяване на съответното обезщетяване, като в тази част административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на П. и е прекратил производството по делото. По отношение на исковата претенция съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: С Решение № 5319/23.06.1997 г. Поземлена комисия, община Витоша е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3, 407 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Симеоново, в м. Боровец на наследниците на Г. К., тъй като имотът попада в терен на пречиствателна станция. Видно от приложеното удостоверение за наследници, ищецът е наследник на Г. К., син на едно от четирите й деца. Въз основа на горепосоченото е издадено Решение № С304 Б/30.09.2004 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което е определено на наследниците на Г. К. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделската земя от 3, 407 дка за обезщетяване със земя и/ или поименни компенсационни бонове по 382 лв. /дка на стойност 1301 лева. Установено също е, че със заявление, подадено на 09.11.2004 г. наследниците на Г. К. са заявили, че искат да бъдат обезщетени със земя, като към момента на производството по делото обезщетителната процедура не е приключила. Констатирано от съда е, че на 17.07.2017 г. ищецът е отправил писмо до Началника на ОСЗГ – Овча купел, в което е посочил, че ако в едномесечен срок не получи отговор защо все още не е обезщетен ще счита, че е налице мълчалив отказ. На 27.07.2017 г. му е изпратен отговор, че все още не са изработени помощните планове по реда на чл. 13 а ППЗСПЗЗ, въз основа на които да се определи дали наличните поземлени фондове са достатъчни за обезщетяване на всички правоимащи или обезщетяването следва да се извърши пропорционално със земя и с компенсационни бонове, съобразно формиран коефициент за територията на СО. Уведомен е, че след определянето на коефициент по чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ и изготвяне на задание ще бъде възможно от страна на МЗХ да възложи изпълнението на техническите дейности по обезщетяването. Със Заповед № РД46-795/30.12.2011 г. Министъра на земеделието и храните е определил земеделските земи от държавния поземлен фонд на територията на област София-град за обезщетяване на собствениците с право на обезщетяване на основание чл. 10 в, ал. 1 ЗСПЗЗ в общ размер 1873, 996 дка. От изложеното в писмата от ОД "Земеделие" – София град до ищеца от 02.11.2018 г. и от 23.05.2019 г., административният съд направил извод, че тази заповед не е актуална, предвид посоченото в същите, че при проверка на имотите било установено, че част от тях представляват гори, както и че от ОД "Земеделие" – София-град до министъра на земеделието, храните и горите е изпратено мотивирано предложение за издаване на актуална заповед. Няма данни и не се твърди такава да е издадена. Въз основа на това съдът направил извод, че доколкото с тази заповед са определени земеделски земи за обезщетяване на собственици с право на обезщетение на основание чл. 10 в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, разпределена по териториите на отделните ОС, то същата е неотносима към спора, тъй като касае обезщетение на български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (чл. 10 в ЗСПЗЗ), а не тези по чл. 10 б ЗСПЗЗ. По делото са представени решения на Столичен общински съвет от 2003 г., 2007 г., 2014 г., 2015 г. и 2018 г. за определяне на имотите от общински поземлен фонд за обезщетяване на правоимащите собственици по реда на ЗСПЗЗ. От изложеното от процесуалния представител на този ответник в писмения отговор съдът приел, че последното Решение № 86/22.02.2018 г. на СОС не е окончателно, тъй като част от определените в него имоти попадат в терени, върху които са осъществени мероприятия и в тази връзка са наложителни промени. Окончателно решение на СОС по този въпрос не е представено и не се твърди да има издадено такова. Във връзка с твърденията на ищеца за настъпили за него вреди в посочените в исковата молба размери, съдът приел, че от представените две сделки за продажба на земи в близост до земята, която е призната, но невъзстановена на наследодателя му не може да се направи категоричен извод, че средната пазарна цена за 1 кв. м е тази, посочена от ищеца на основание стойността на тези сделки. Административният съд посочил изрично, че средната пазарна стойност би могло да се определи с експертиза, каквато по делото не е поискана от ищеца, в чиято тежест е да докаже размера на вредите си. По отношение на твърдението, че вреди за него са настъпили с оглед на факта, че е плащал наем, съдът приел за безспорно установено от събраните доказателства, че в периода от 09.02.2009 г. до датата на предявяване на исковете - 26.09.2019 г. ищецът е живял под наем на посочения от него адрес, за което е плащал месечен наем в размер на 600 лева, или е заплатил наем в общ размер за периода 72 000 лева. От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81, том ІI /лист 121 от делото/, съдът установил, също че ищецът е бил собственик на апартамент на адреса, на който е регистриран като постоянен такъв, който апартамент е продал на 26.08.2004 г. Въз основа на така установеното и след подробен анализ на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗОДОВ е отхвърлил исковите претенции като неоснователни. Приел е, че макар и да е налице първата предпоставка, а именно незаконосъобразно бездействие, не са налице останалите задължителни предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответниците за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие. Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилно е прието от Административен съд – София-град, че настъпилите за касатора вреди като пропусната полза и претърпяна загуба от плащането на наем не са в пряка причинна връзка с установените незаконосъобразни бездействия. Обосновани са направените в тази връзка изводи на решаващия съд, че твърдяната вреда като пропусната полза е съизмерена със стойността на собствените му идеални части от подлежащия на обезщетяване имот. Правилно съдът е приел, че такава вреда би била налице ако бе отречено правото на ищеца за обезщетяване, като в случая към този момент това беспорно не е така. Обезщетяването само е отложено във времето. При липсата на отречено право на субекта на собствеността не е осъществен и правопораждащият факт вредите по ЗОДОВ да бъдат осъразмерени със стойността на невъзстановения имот. Изложеното от съда в мотивите на обжалваното решение напълно се споделя от настоящия касационен състав на ВАС, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ препраща към тях. Не е налице и твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От представените по делото определения е видно, че съдът е спазил всички изисквания на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 и чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. По отношение на жалбата, с която решението на административния съд се обжалва, в частта, в която исковата молба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, имащо характер на определение, законосъобразно административният съд е приел, че такова произнасяне за определяне на разумен срок на ответниците за приключване на обезщетителната процедура се дължи само в производството по чл. 256 от АПК, в което производство се оспорва бездействие на административен орган. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника – Столична община и Министерство на земеделието, храните и горите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер общо 200 лв. или за всеки от тях по 100 лева. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,