Определение № 1496 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по заявление с характер на частна жалба, подадена от В. И. В., против определение № 11413 от 23.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9992/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Излагат се доводи за неправилност на определението, тъй като всички указания на съда са изпълнени в срок. Прави се искане за отмяната му. Ответната страна не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. В деловодството на Административен съд София - град постъпва частна жалба, подадена от В. И. В. срещу определение № 12201 от 17.07.2024 г. по адм. дело № 6692/2024 г. на този съд, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Перник от 11.06.2024 г. и постановление на РП - гр. Перник от 16.04.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 52/2024 г. по описа на РП - гр. Перник, производството е прекратено и делото във вид на преписка е изпратено на Районен съд – Перник за разглеждане по компетентност. С разпореждане на съдията - докладчик от 02.08.2024 г. частната жалба е оставена без движение с указание за представяне в 7-дневен срок на доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметката на Върховния административен съд и подписана от адвокат частна жалба с приложено пълномощно. Разпореждането е съобщено лично на частния жалбоподател на 07.08.2024 г. В указания срок с молба от 12.08.2024 г. В. представя вноска бележка за плащане на дължимата държавна такса и във връзка с указанието за приподписване на частната жалба от адвокат прави искане за предоставяне на правна помощ по чл. 23 ЗПП. С определение № 14699 от 14.08.2024 г. съдът отхвърля като неоснователно това искане. Същото е надлежно съобщено на страната на 20.08.2024 г. и като необжалвано е влязло в сила. С разпореждане на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд от 10.09.2024 г. частната жалба отново е оставена без движение с указание в 7-дневен срок същата да бъде приподписана от адвокат или в случай, че жалбоподателят е лице с юридическо образование - да представи в деловодството на съда удостоверение за юридическа правоспособност, с предупреждение за връщането й при неизпълнение на даденото указание в срок. Съобщението е получено лично от В. на 07.10.2024 г. По делото липсват доказателства за отстраняване на констатираната нередовност. С обжалваното определение, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 236 АПК, частната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Прието е, че даденото с разпореждане от 10.09.2024 г. указание за представяне на приподписана от адвокат частна жалба не е изпълнено в определения срок, който е започнал да тече на 08.10.2024 г. и е изтекъл на 14.10.2024 г. - присъствен ден. Обоснован е извод, че редовността на същата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Определението е правилно. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Според чл. 212, ал. 2 АПК касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с приложено пълномощно за приподписването, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Приподписването на частната жалба от адвокат е предвидено като условие за нейната редовност. Противно на доводите на частния жалбоподател визираните в чл. 212, ал. 2 АПК изключения в случая не са налице. Не се касае за производство от вида на изброените в цитираната разпоредба, за които не е необходимо приподписване на частната жалба на основание чл. 231 АПК. В заявлението си от 09.10.2024 г. В. изрично сочи, че не притежава юридическа правоспособност. Твърдението му, че има юридическо образование, основано на диплома за завършено висше образование по специалност математика, множество придобити квалификации в различни професионални области и познаване на нормативни актове от вътрешното и международното право, по никакъв начин не доказва наличието на удостоверение за юридическа правоспособност, което би довело до отпадане на задължението за приподписване на подадената частна жалба. Възражението за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за производството по гр. дело № 3574/2021 г. на РС - Перник, както и за настоящото производство също не обосновава приложение на изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 АПК, тъй като В. не е освободен от внасяне на такава за подадената от него частна жалба срещу прекратителното определение на Административен съд София - град. Отделно това от него е представена вносна бележка за заплащане на дължимата в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд държавна такса, в изпълнение на разпореждането от 02.08.2024 г. Следователно, не е налице изключението по чл. 212, ал. 2 АПК в хипотезата, когато лицето е освободено от държавна такса. Приподписването на частната жалба от адвокат е дължимо и поради отхвърляне с влязло в сила определение на направеното от В. искане за предоставяне на правна помощ. Ето защо е неоснователно оплакването му, че даденото с разпореждане от 10.09.2024 г. указание е изпълнено с депозиране на заявлението от 09.10.2024 г. При тези данни правилно тричленният съд приема, че констатираната нередовност на частната жалба срещу определение № 12201 от 17.07.2024 г. по адм. дело № 6692/2024 г. на Административен съд София - град не е отстранена в определения срок, поради което и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във вр. с чл. 236 АПК същата законосъобразно е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Определението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав