Определение № 71 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 36/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 278830/11.11.2020 г. на Й. В. Стоянова от [населено място], допълнена с молба вх. № 283811/30.11.2020 г., чрез пълномощника й адв. В. С. С. от АК-П., с която се иска да бъде изменено решение № 138 от 06.11.2020 г. по гр.д. № 36/2020 г. на Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в частта му, с която са присъдени на касаторите ответници А. Г. Г. и В. И. Г., и двамата от [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 5 233,40 лв. – държавни такси и адвокатски възнаграждения. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представените договори и документи за извършени плащания нямат достоверна дата, тъй като не са от адвокатски кочан, както и че присъдените разноски за адвокатски възнаграждения са прекомерно завишени по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което прави искане да бъдат редуцирани до предвидения в наредбата минимален размер. Ответниците по молбата А. Г. Г. и В. И. Г., и двамата от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за изменение на касационното решение в частта му за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. С решение № 138 от 06.11.2020 г. по гр.д. № 36/2020 г. на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК е обезсилил въззивно решение № 933 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1006 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав и потвърденото с него решение № 2910/08.07.2014 г., постановено по гр.д. № 12931/2013 г. на Пловдивския районен съд, 12 граждански състав, прекратил е производството по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, както и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД от Й. В. Стоянова от [населено място] срещу Р. С. П., А. Г. Г. и В. И. Г., всички от [населено място], отменил е въззивното решение в частта му за разноските и е осъдил Й. В. Стоянова от [населено място] да заплати на А. Г. Г. и В. И. Г., и двамата от [населено място] направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата от 5 233,40 лв., включващи адвокатски възнаграждения за първата инстанция в размер на 1 500 лв., за въззивната инстанция не са присъдени, тъй като липсват данни такива да са направени, както и 3 000 лв. за касационната инстанция, или общо в размер на 4 500 лв., като останалата част на присъдените разноски до 5 233,40 лв. са заплатени от тях държавни такси за въззивната и касационна инстанции. Направените от касаторите ответници разноски са надлежно документирани, своевременно е поискано тяхното присъждане, видно от книжата по делото и настоящата инстанция се е произнесла по направеното искане с постановеното съдебното решение по чл. 290 ГПК, като в тази връзка доводите на молителката, че представените договори и документи за извършени плащания са без достоверна дата, тъй като не са от адвокатски кочан в случая са без значение. Направеното в допълнителната молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки – прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяване на делото за решаване, респ. преди постановяване на обжалваното решение. В настоящия случай молителката Й. Стоянова своевременно е направила искането си за отхвърляне, респ. намаляване на разноските на ответниците по молбата, изразено в писменото становище по делото, депозирано на 21.09.2020 г. от пълномощника й адв. С., с което претенцията на касаторите ответници за разноски е оспорена по основание и по размер и което е подадено преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото на 30.09.2020 г., като това искане е конкретизирано впоследствие с молбата на адв. С. от 30.11.2020 г. В нея същият заявява, че разноските на ответниците по молбата за касационното производство следва да бъдат намалени до сумата от 1 211,70 лв., включващи 830 лв. адв. хонорар, който е минималния размер, съгласно Наредбата и 381,70 лв. държавни такси. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските, се определя в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените в нея размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника защита на касаторите ответници е в изготвяне на касационна жалба, отговор на касационната жалба на касаторката ищца и депозиране на писмена защита по делото на 29.09.2020 г., като откритото съдебно заседание по делото е проведено на 30.09.2020 г. Представени са договори за правна защита и съдействие от 22.09.2020 г. от адв. Т. Д. като пълномощник на В. И. Г. и А. Г. Г., с определен и платен адвокатски хонорар по тях в размер на 1 500 лв. за всеки един от касаторите ответници. В случая е осъществена адвокатска защита в пълен обем за касационното производство – подадена е касационна жалба от ответниците по делото, както и отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК от тях по касационната жалба на ищцата касатор, както и писмена защита по съществото на спора. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в случая минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1 057,55 лв./830 лв. плюс 3% за горницата над 10 00 лв. – 227,55 лв./ за всеки един от касаторите ответници, а уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лв. за всеки един от тях. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК и определеното и заплатено от всеки един от касаторите ответници адвокатско възнаграждение от по 1500 лв. на адв. Д. не е прекомерно, тъй като това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството и не е договорено в нарушение на чл. 7 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 248 ГПК на Й. Стоянова за изменение на решението на ВКС в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,