Определение № 1752 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3017/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 53078 от 30.04.2025 г., подадена от „Сервиз Запад“ ЕООД чрез адв. Р. М., против решение № 1498/13.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 8916/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20070270 от 06.12.2022 г. по гр.д. № 36 956/2019 г. на СРС за отхвърляне на предявения от касатора против Я. С. С. и С. Е. С. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че „Сервиз запад“ ЕООД е собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на следния недвижим имот: източен близнак от двуетажна сграда с административен адрес: [населено място], [улица] със застроена площ 55 кв.м., състоящ се от първи етаж - бокс, столова, хол, тоалетна и входно антре, и втори етаж – две стаи и баня, сградата с разгърната площ 91,80 кв.м., заедно с гараж под сградата в източната част с площ 25 кв.м., ПРУ и мазета – два броя в източната част на сграда, източният близнак представляващ самостоятелен обект идентификатор № ***** по КК на [населено място], заедно с 1/2 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № *** с площ 625 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания акт. Сочи се, че било налице влязло в сила съдебно решение, с което бил разрешен въпросът досежно това дали процесният имот представлява годен предмет на разпореждане като обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо задължавали въззивния съд да се съобрази с това. Поддържа се също, че решаващият съд не е изложил каквито и да било мотиви по отношение съществуването на гараж с идентификатор *****, който също бил предмет на настоящия правен спор. В отклонение от съдопроизводствените правила и материалноправните норми не била назначена и СТЕ, която да даде отговор на въпроса за съществуването на самостоятелен обект - източен близнак с идентификатор *****. Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски. В изложението по 284, ал. 1, т. 3 от ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и служебно да допусне нова експертиза, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелства по делото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците Я. С. С. и С. Е. С. изразяват становище за неоснователност на жалбата и отсъствие на предпоставки за допускане на решението до касационен контрол. Претендират разноски. Касационната жалба е процесуално допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е разгледал ревандикационен иск, предявен от „Сервиз запад“ ЕООД против Я. С. С. и С. Е. С., за собственост на следния недвижим имот: източен близнак от двуетажна сграда с административен адрес: [населено място], [улица] /преди „П.“/ със застроена площ 55 кв.м., състоящ се от първи етаж - бокс, столова, хол, тоалетна и входно антре, и втори етаж – две стаи и баня, сградата с разгърната площ 91,80 кв.м., заедно с гараж под сградата в източната част с площ 25 кв.м., ПРУ и мазета – два броя в източната част на сграда, източният близнак представляващ самостоятелен обект идентификатор № ***** по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД -18-13/17.01.2012 г., заедно с 1/2 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № *** с площ 625 кв.м. Приел е от фактическа страна, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор, сключен с нотариален акт № 170, том първи, рег. № 6098, дело № 161/2009 г. от 15.07.2009 г. по описа на нотариус Е. П.. По силата на този нотариален акт ищецът е придобил по договор за покупко-продажба от Р. М. източен близнак от двуфамилна двуетажна сграда. С влязло в сила решение № 204 от 28.11.2012 г. по гр.д. № 13400/2012 г. по описа на СРС по предявен от продавача по договора Р. М. против „Сервиз запад“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 ЗЗД било признато за установено, че договорът за покупко – продажба от 15.07.2009 г. е нищожен като привиден и прикрива действителна сделка – договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. От приетите писмени доказателства и заключения по извършени две СТЕ приел също, че според разрешение за строеж от 28.03.1989 г. на суперфициарите Я. С. С., С. Е. С. е разрешено да построят върху държавна земя двуфамилна жилищна сграда - две самостоятелни жилища с отделни входове /от север и от юг/ с обособени помещения. В имота обаче била изградена една триетажна сграда, а не двуфамилна двуетажна сграда с източен и западен близнак, както е било предвидено по проект. Сградата била с първи /приземен/, втори и трети етаж, а на всеки от тях е обособено едно жилище. На ищеца била издадена скица и претендирал да е собственик на обект с идентификатор № ***** по КК и КР на [населено място], но това на място представлявало част от първи и втори етаж – източната част от апартаментите на тези етажи. Първи етаж и втори етаж били обособени функционално по хоризонтала като жилища. Те се състояли всяко от входно антре, 2 бани с тоалетна, 5 стаи, дневна и открита тераса. Първият етаж бил със следното разположение: вход от западната част на имота, следват две стаи и дневна в тази западна част, а в източната част на жилището се намират три стаи и баня с тоалетна. Жилището не било разделяно, а представлявало едно голямо жилище с площ 140 кв.м. по стандартите на старото строителство като стълбите и входът са в западната част, а баните и тоалетните са само в източната част. Третият последен етаж бил с площ 98,74 кв.м. и имал открита тераса, но отново санитарните помещения са в източната част, а в западната са само стаи. Въззивният съд посочил, че сградите - близнаци представляват две къщи, огледални по функция спрямо обща конструктивна ос; построени на калкан – външна стена, без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци. Процесната сграда била построена в отклонение от проекта. По проект е следвало да се изгради двуетажна двуфамилна сграда близнак. Всеки близнак е следвало да е с отделни входове, от два етажа, с дневна, стаи, кухня и санитарни помещения. Двете части на сградата следвало да са разделени от обща разделителна стена. На място обаче се установило, че сградата е построена в отклонение с проекта, тъй като вместо двуетажна с полувкопан етаж със сервизни помещения е изградена триетажна. Полувкопаният етаж имал дневна, кухненски бокс, четири стаи и две бани или представлявал жилище. Сградата била една с обособяване на жилища водоравно. Във всички жилища санитарните помещения били в източната част /в западната липсвали/, а вместо две стълбища, то в западната част било изградено само едно стълбище. Не била изпълнена на място и разделителна стена и липсвала дилатационна фуга. При тези факти, от правна страна въззивният съд заключил, че ищецът не е собственик на претендирания от него с исковата молба обект, тъй като описаният в договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 170, том първи, рег. № 6098, дело № 161/2009 г. от 15.07.2009 г. по описа на нот. Е. П., рег. № НК 379 обект на правото на собственост не съществува. Източната част от сградата не представлявала според строителните правила и норми самостоятелен обект на правото на собственост, а в КК и КР била заснета произволно източната част от сградата. Приел също, че множеството разпоредителни сделки с имота във времето не можели да санират сделката, по която ищецът твърди да е преобретател на източния близнак. В този смисъл и постановил акта си, отхвърляйки иска за ревандикация. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускането на решението до касационен контрол. Първият въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните е решаващ за правните изводи по всяко едно гражданско дело. Той обаче не е разрешен в противовес с практиката на ВКС. Последната е в посока, че стриктното приложение на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК е гаранция за постановяване на законосъбразно решение от въззивния съд. Последният е длъжен да обсъди всички правнорелевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Съдът трябва да анализира събраните по делото доказателства, включително служебно да допусне и изслуша експертиза с цел установяване на релевантен факт, когато е сезиран с оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение. Обсъждането на защитните тези на двете страни по спора, правните доводи и възражения и събраните по делото доказателства и приетите въз основа на тях за установени факти следва да бъдат подведени под счетената за приложима законова норма, като тези действия трябва да намерят израз в мотивите на решението. В настоящия случай, въззивният съд е изпълнил тези си задължения, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички доказателства, доводи и възражения на страните, имащи отношение към фактическия състав на спорното материално право. Не съответства на данните по делото, поддържаната от касатора теза, че е налице пропуск в мотивите по отношение на гараж с идентификатор *****. Съдът е посочил, че съгласно експертните заключения полувкопаният етаж имал дневна, кухненски бокс, четири стаи и две бани или представлявал жилище. Следователно в него липсва гараж и такъв несъществуващ обект не би могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка. На втория въпрос за задължението на въззивния съд служебно да допусне нова експертиза, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелства по делото бе даден отговор по-горе и следва да се приеме, че също не е разрешен в противоречие с практиката на касационната инстанция. Въззивният съд е длъжен служебно да допусне експертиза единствено в случаите, когато предвид оплакванията във въззивната жалба може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение. В случая по делото са били допуснати две експертни заключения, които са направили сходни фактически констатации и изводи и които не са събудили съмнение за необоснованост или друг тип неправилност. В този аспект въззивният съд се е доверил на изводите им и не е счел за необходимо допускането на нова експертиза, което е изцяло в съответствие с приетото в практиката на ВКС. Не е налице и никое от основанията за служебно допускане на касационния контрол, тъй като решението не е нито нищожно, нито вероятно недопустимо, нито очевидно неправилно. Мотивите на решение, постановено по друго дело между страни, различни от настоящите не са обвързващи за въззивния съд и не може да се приеме, че се обхващат обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, в който план са поддържаните от касатора доводи за недопустимост. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение