Решение № 5347 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 672/2026 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Вътреша сигурност“- Министерство на вътрешните работи/МВР/, подадена чрез процесуален представител юриск. Р. Минчева, срещу Решение №5185/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 152/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложените в нея и представената писмена защита съображения се иска отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № 7855з-740/18.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът З. Г. С., чрез процесуален представител адв. Янакиева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция съобразно представен договор за правна защита. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния представител адв. Янакиева, с която заявява, че няма доказателствени искания и представя писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил Заповед рег. № 7855з-740/18.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР, с която на основание чл.145, ал.1, чл.159, ал.1, т.3 и чл. 164, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, З. С. е преназначен от длъжността разузнавач II степен в сектор 02 към отдел 03 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, на изпълнителска длъжност Разузнавач II степен в сектор 02 към отдел 05 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, със специфично наименование на длъжността "инспектор", считано от датата на встъпване в длъжност. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: З. С. е служител в Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, заемал длъжност „инспектор – разузнавач II степен“ в сектор 02 към отдел 03, със седалище гр. Пловдив. През юли 2024 г. е било утвърдено ново щатно разписание, като структурата на дирекцията е променена – отдел 03 е преобразуван в отдел 06, а секторите са преномерирани. Общият брой на щатните бройки за региона /Пловдив, Стара Загора, Бургас и съседни области/ е увеличен от 15 на 20. По това време С. е бил в отпуск по болест, като след завръщането му на работа на 17.12.2024 г. му е било предложено преназначаване. На следващия ден – 18.12.2024 г. е издадена процесната заповед за преназначаването му от гр. Пловдив в гр. Благоевград. В хода на първоинстанционното съдебно производство е допусната и приета Съдебно - икономическа експертиза/СИЕ/, от заключението по която се установява, че към момента на промяната на щатното разписание през юли 2024 г. секторът със седалище Пловдив е разполагал с шест бройки, които след промяната са увеличени на осем. На 17.12.2024 г. две от тези бройки – едната в Пловдив, другата в Стара Загора – са били „заети“ чрез подаване на заявления от двама служители, без за тях да са издадени заповеди за назначаване или актове за встъпване в длъжност. Експертът е посочил, че не е установил такива актове/за назначаване/встъпване в длъжност/ и че по негова лична преценка в практиката се приема, че при наличие на заявление мястото се счита за заето. От показанията на разпитаните по делото свидетели С., В., П. и Н. съдът е приел, че кадрова практика в дирекцията е да бъдат преназначавани служители като средство за освобождаване на „неудобни“ такива, при липса на прозрачност в кадровите решения. Част от служителите без ясни критерии са били преместени в други градове. След преструктурирането на дирекцията част от служителите са били поканени да подпишат заявления за преназначаване, а други – които „не влизали в кадровото виждане“ – са били подтиквани да търсят други длъжности. По делото не са представени заповеди за назначаване или актове за встъпване в длъжност на лицата, за които се твърди, че са заели свободните позиции в Пловдив и Стара Загора. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, в предвидената писмена форма. В заповедта се съдържа само позоваване на няколко законови текста - чл. 145, чл. 159, чл. 164 от ЗМВР и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з–310/17.07.2014 г./Наредбата/, без конкретизиране на фактически обстоятелства, които да обосноват служебна необходимост от преместването на жалбоподателя. Не се сочат конкретни промени в щата, засягащи заеманата от него длъжност, нито данни за служебна непригодност, кадрово развитие или несъвместимост. Посочените основания са несъвместими по смисъл. Липсата на яснота прави акта немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и препятства съдебния контрол за законосъобразност. От събраните доказателства се установява, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата по Наредба № 8121з–310/2014 г. и по чл. 159 от ЗМВР. Не е доказано на жалбоподателя да са били предложени наличните вакантни длъжности в региона – Пловдив и Стара Загора, които по данни на експертизата и свидетелите са съществували към релевантния момент. Не е изяснено и дали предлагането на новата длъжност е било съобразено с квалификацията и опита му, каквото е изискването на чл. 7, ал. 6 от Наредбата, във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. От заключението на вещото лице се установява, че длъжностните характеристики на заеманата от жалбоподателя длъжност в гр. Пловдив и на длъжността, на която е преназначен в гр. Благоевград, са идентични по съдържание и изисквания. Следователно преназначаването не е било обусловено от различие във функциите или необходимост от специфични умения, което допълнително изключва наличие на реална служебна необходимост. Липсват протоколи за проведено събеседване, както и писмени доказателства, че служителят е бил надлежно уведомен за предстоящото преназначаване. В материалите по делото липсват заповеди за назначаване или актове за встъпване в длъжност на лицата, подали заявления на 17.12.2024 г. Само по себе си подаването на заявление не представлява основание за заемане на длъжност по смисъла на чл. 164 от ЗМВР, който посредством препращане към наредбата сочи, че преназначаването се извършва със заповед на компетентния орган. В конкретния случай експертизата установява, че броят на щатните бройки в отдела е увеличен от 15 на 20, което изключва наличие на намаляване на щата или отпадане на длъжността на жалбоподателя. Преместването е осъществено след завръщането на жалбоподателя от продължителен отпуск по болест, като непосредствено преди това в същия сектор са били подадени заявления за заемане на бройки от други лица. От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че кадровите промени в Дирекция „Вътрешна сигурност“ през втората половина на 2024 г. са били извършвани без прозрачност и без обективни критерии, като част от служителите са оставени на същите длъжности, а други, без ясна причина, са преназначени в отдалечени градове. Според АС - Пазарджик тази практика, подкрепена от липсата на мотиви и от избирателното прилагане на процедурата, сочи на превратно упражняване на власт и несъответствие на акта с целта на закона – служебните преназначавания да обслужват нуждите на службата, а не дисциплиниране или отстраняване на определени служители. В обобщение административният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му. Настоящата инстанция намира постановеното от АС – Пазарджик решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: В обжалваната заповед са изброени противоречиви правни основания. От една страна е посочено, че заповедта се издава на основание чл.164, ал.2 от ЗМВР, съгласно която разпоредба по предложение на съответния ръководител държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност. Съгласно чл.164, ал.3 от ЗМВР преназначаването на държавния служител по предложение на съответния ръководител може да се извърши при следните случаи: 1. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността; или 2. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, в случаите а чл.164, ал.2 и ал.3 от ЗМВР се изготвя мотивирано предложение от прекия ръководител - за преназначаване на държавни служители от изпълнителски и младши ръководни длъжности/т.3/, а съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата с предложението за преназначаване по чл.164, ал.2 от ЗМВР държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. В конкретния случай от писмените доказателства по делото не се установява да е изготвено мотивирано предложение за преназначаване от прекия ръководител. На лист 11 от първоинстанционното дело е приложен Списък на вакантните длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР към 18.12.2024 г. с рег. №7855р-12961/18.12.2024 г., но в същия, освен че е изписано ръкописно в графа Имена името на жалбоподателя/З. Г. С./ срещу графа Длъжност – Отдел 05, Сектор 02, разузнавач VI – I степен, липсва подпис на С.. Не се доказва по делото С. да е бил запознат с този списък и да е изразил съгласие или несъгласие с предложената длъжност. По делото е приет като част от административната преписка Протокол за предлагане на друга длъжност на държавен служител с рег. №7855р-13008/18.12.2024 г., подписан от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – Ст. комисар Д. Л., от З. С. и от трима служители на дирекцията, но същият не представлява мотивирано предложение на прекия ръководител по смисъла на чл.5 от Наредбата, а удостоверява съгласието на служителя с предложената му длъжност - чл.7, ал.4 от Наредбата. От друга страна - в административния акт е цитирана разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, съгласно която ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в случай на съкращаване на длъжността. От заключението по приетата като неоспорена СИЕ се установява, че заеманата от жалбоподателя С. длъжност не е била съкращавана. Предвид изложеното не е налице соченото нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Преназначаването на служителя на длъжност в сектор на отдел с административен център гр. Благоевград, който се намира на повече от 200 км от населеното място, в което С. и семейството му са трайно установени/гр. Септември/, е в нарушение на основния принцип за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК. Съгласно горецитираната разпоредба административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство, поради което МВР следва да се осъди да заплати на З. С. сумата от 200 евро за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение