Определение № 634 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 60/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. К. П. от гр. Сандански, чрез процесуалния си представител адв. Попов, против определение № 3708 от 15.11.2024г., постановено по адм. д. № 1332/2024г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което на основание чл. 158 ал. 3 и чл. 159 ал. 1 т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община Сандански по заявление вх. № 94 – С – 3037 от 25.09.2024г. за предоставяне на заверени преписи от документи по административна преписка по заявление вх. № 9400 – 1592 от 21.06.2022г. и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навеждат се съображения, че неправилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159 т. 1 АПК, като посочва, че правилното правно основание за постановяване на определението е чл. 159 т. 3 АПК. Посочва, че в молба от 08.11.2024г. е поискал изрично да бъде прекратено производството по делото на основание чл. 159 т. 3 АПК и да му бъдат присъдени разноските за производството, тъй като е направил разходи в резултат на неправомерно поведение на кмета на община Сандански. Навежда съображения и че оспореното определение не съдържа реквизитите по чл. 172а ал. 2 АПК, тъй като съдът не е изложил подробни мотиви относно наведените от него възражения в молбата от 08.11.2024г. Иска определението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което му се присъждат разноските за първоинстанционното производство в размер на заплатената държавна такса от 10 лв. Претендира разноски и за настоящото производство в размер на заплатената държавна такса от 30 лв. и 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът кметът на Община Сандански не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Благоевград е приел, че в случая към момента на постановяване на определение не е налице мълчалив отказ, тъй като е налице своевременно произнасяне по подаденото заявление от 25.09.2024г. от страна на жалбоподателя, тъй като искането по това заявление е било уважено на 07.10.2024г., като за получаване на изготвените преписи П. е дължал заплащането на държавна такса, която той не е заплатил. Поради това съдът е формирал извод, че в случая не е налице мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, ато е посочил, че в случая е налице основанието по чл. 159 т. 1 АПК. Посочил е и че на жалбоподателя е дадено указание с разпореждане на съда да уточни дали поддържа жалбата си срещу мълчалив отказ или не, на което разпореждане той е депозирал молба от 08.11.2024г., с която е посочил, че иска производството да бъде прекратено на основание чл. 159 т. 3. Във връзка с това съдът е направил извод и че не е изпълнено разпореждането, като не е направено уточнение, съобразно дадените от съда указания. Изложил е и мотиви, че в случая не е налице основанието по чл. 159 т. 3 АПК, а именно оттегляне на мълчаливоиздадения отказ, поради и което е направил извод, че не се дължат разноски на жалбоподателя. Порази това на основание чл. 158 ал. 3 и чл. 159 ал. 1 т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Правилен е изводът на съда за липса за недопустимост на оспорването на основание чл. 159 ал. 1 т. 1 АПК, поради това, че не е налице предмет на оспорване, тъй като заявлението на жалбоподателя е удовлетворено. Неоснователно е възражението, че същото е неправилно, поради това, че производството не е прекратено на основание чл. 159 т. 3 АПК, като фактът, че жалбоподателят е поискал с изрична молба прекратяване на това правно основание не обвързва съда. Относимото към съответния спор правно основание се определя от съда, а не по желание на страните по спора. Предвид това и предвид установеното, че преди постановяване на определението и с изпращане на административната преписка са представени доказателства, че е изпълнено заявлението на жалбоподателя и на негово разположение са предоставени поисканите документи, е съответен закона извода на съставът на първоинстанционния съд, че не е налице мълчалив отказ, съответно не е налице годен за оспорване акт. По посочените съображения оспореното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Частната жалба, в частта, с която се оспорва определението на АС – гр. Благоевград относно неприсъждането разноски за жалбоподателя пред първата инстанция, по съществото си представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълнение или изменение на съдебното определение в частта му за разноските, като в този случай компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил самото определение. Поради това настоящето производството следва да се прекрати в тази му част, а делото следва да се върне на АС – гр. Благоевград, за произнасяне по искането на частния жалбоподател, като следва да се укаже да уточни дали иска допълване или изменение на определението в частта по разноските. След произнасянето на АС – гр. Благоевград определението, с което се е произнесъл по направеното искане за допълване или изменение на определението в частта на дължимост или не на разноските по делото, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване определението/решението – чл. 248, ал. 3 ГПК. По изложените съображения частната жалба в частта, с която се оспорва определението на АС – гр. Благоевград досежно разноските, следва да бъде оставена без разглеждане, производството по настоящото дело – прекратено в тази му част – и частната жалба, имаща характер на искане за допълване или изменение на определението в частта по разноските следва да бъде изпратена за произнасяне на АС – гр. Благоевград по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски от частния жалбоподател за настоящото производство е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,