Определение № 340 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 626/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 261641/04.10.2022 г., подадена от В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., чрез общ пълномощник адв.Р. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г. по гр. д. № 192/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. С решението на ВКС, чиято отмяна се иска, е обезсилено решение № 1399 от 29.06.2015 г., по гр. д. № 1317 /2015 г. на САС, в частта, с която е оставено в сила решение от 28.07.2003 г. по гр. д. № 844/1996 г. на ОС- Кюстендил за отхвърляне на предявения от Рилска света обител - Рилски манастир, гр. Рила, против настоящите молители, иск за обявяване нищожността на възлагането на недвижим имот на В. Н. К., извършено на основание чл. 717, ал. 2 ТЗ с постановление от 10.04.1996 г. по гр. д. № 565/1993 г. на Кюстендилския окръжен съд, и със същото решение ВКС е отменил въззивното решение в останалата част, като е решил спора по същество, признавайки за установено по отношение на молителите (ответници), че Рилска Света обител - Рилски манастир (ищец) е собственик на недвижим имот: почивна станция „Пчелина - Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ от 284 кв.м., ведно с дворното място, в което е построена с площ от 620 кв.м., при посочени съседи, както и е отменил констативен нотариален акт № 147/18.02.1997 г., том I, дело № 296/1997 г. на нотариус А. Р. с район на действие РС- Дупница, с който В. Н. К. е признат за собственик въз основа на покупко-продажба чрез публична продан - постановление за възлагане по чл. 717 ТЗ от 10.04.1996 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 565/1993 г. на процесния недвижим имот. Твърди се с молбата наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с получено от молителите на 08.07.2022 г. писмо от НИПК, което е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не са могли да се снабдят по-рано въпреки положени от тях усилия, за които усилия са представили с молбата и други писмени доказателства, направили са и искане за изслушване и на свидетел за установяване на положените от тях усилия. С отговор по молбата насрещната страна Рилска Света обител - Рилски манастир, чрез пълномощници адв.В. Б. и адв.Р. М., оспорват молбата с възраженията, че представеното с писмо от НИПК от 08.07.2022 г., не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, че не е годно доказателство да удостовери факт от значение за делото, че същото се опровергава от по-ранно писмо също от НИПК, представено с отговора, че не може с него да се променят изводи на съда, за които вече е настъпила преклузия в процеса. Възразяват срещу приемането на част от приложени към молбата писмени доказателства, защото не били нови-вече са представяни с предходни молби за отмяна по чл.303 ГПК, а искането за разпит на свидетел намират също за недопустимо. При проверка допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна е подадена на 04.10.2022 г. от страна по приключилото дело- от ответниците, срещу влязло в сила решение на ВКС. Предвид датата на новото доказателство, на което молбата се основана, същата се счита за подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Спазени са и другите изисквания за допустимост на молбата по чл.306 ГПК, същата е и вписана, поради което следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. По основателността на молбата и възраженията на насрещната страна съдът ще се произнесе с решението по молбата, след изслушване на страните в открито съдебно заседание - чл. 307, ал.2 ГПК. По приемане на представените от страните с молбата за отмяна и с отговора по нея, писмени доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Искането за допускане на свидетел за установяване на обстоятелства, от значение за установяване полагани от молителите усилия да се снабдят с новото доказателство още в хода на делото, не следва да се уважава, доколкото за установяване на полагани такива усилия от молителите са ангажирани от тях писмени доказателства, представени с молбата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: