Решение № 1689 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Райчева, срещу решение № 9147 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1744/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която по жалба на “Стой Инвест Груп 2“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя К. М. П., е отменен ревизионен акт № Р-16001623005426-091-001/02.05.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 319/15.07.2024г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив (Д ОДОП), в частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 284 750.18лв. общо (главници и лихви) за данъчни периоди от 01.05.2022г. до 31.07.2023г. и в частта на допълнително установен корпоративен данък за 2022г. в размер 3 854,74лв. общо (главници и лихви) и в частта на разноските. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в отменителната му част и в частта за разноските е неправилно като постановено при явно нарушение на закона и необоснованост. Твърди се, че относно доставките на услуги, фактурирани от „Фил-2018“ЕООД, „Дизайн Строй 23“ЕООД и „Интерия“ЕООД, съдът пренебрегнал съществени факти, установени от приходните органи в ревизионното производство. Обратно на приетото от съда фактурите на тези доставчици относно наемане на персонал и ръчно почистване на определени пътни участъци от републиканската пътна мрежа, не индивидуализират достатъчно предмета на доставките и не установяват факта на приемането на резултата на извършените услуги. Установено е в ревизионното производство, че тримата доставчици са декларирали пред НАП наличие на трудови договори, но по тях преобладаващата част от наетите лица били чужденци, за които е отчетено, че са работили по един ден в месеца при работно време от един-две част и осигурителен доход от 10лв. на човек. Не били доказани и последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното дружество с предмета на тези фактури. В съдебното производство за тези доставчици на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза са представени нови доказателства, които били оспорени от ответника и необосновано кредитирани от съда. В тази връзка неправилно били преценени и събраните гласни доказателства. Относно доставките на строителни материали по фактурите на „Тер-Сав“ЕООД, „Аделайнстранс 82“ЕООД, „Т-80“ЕООД и „Щастие проект“ЕООД съдът не отчел разминаванията в представените от жалбоподателя доказателства и направил необоснован извод за реалност на доставките и влагането на материалите на конкретни обекти. Първият от тези доставчици нямал склад за съхранение на строителни материали и персонал, бил дерегистриран по инициатива на приходните органи; не било доказано нито че РЛ притежава посочените транспортни средства, извършили превоза, нито че тези коли са се движили по маршрутите, вписани в представените пътни листове. Аналогични оплаквания се посочват и за останалите доставчици от тази група. В подкрепа на доводите си касаторът посочва съдебни решения на Съда на ЕС по тълкуването на Директивата за ДДС. Необосновано бил отменен РА и в частта по ЗКПО относно 5 фактури с издател „Строй Перфект Груп“ЕООД, за които не било доказано, че документират действително извършени разходи. Касаторът смята за неправилно първоинстанционното решение и в частта за разноските. Поддържа, че на дружеството жалбоподател не е следвало да се присъждат разноски, защото РА е частично отменен въз основа на нови доказателства, представени едва пред съда. Присъдените на НАП разноски е следвало да бъдат в по-висок размер. Иска се отмяна на решението в посочените части и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против посочената част на РА, както и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – “Стой Инвест Груп 2“ЕООД, чрез адв.И. Йовчев, оспорва касационната жалба по съображения в представени писмени бележки. Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като установи, че касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, прецени жалбата като процесуално допустима, а по същество –неоснователна поради следното: Относно доставките на услуги, фактурирани от „Фил-2018“ЕООД, „Дизайн Строй 23“ЕООД и „Интерия“ЕООД, с предмет наемане на персонал и дейности по ежедневно ръчно почистване на определени участъци от републиканската пътна мрежа на територията на област Смолян, с РА е отказано правото на приспадане на платения по фактурите ДДС с мотиви, че с фактурите не е достатъчно индивидуализиран предметът на услугите; доставчиците не разполагали с достатъчен персонален ресурс; не били установени последващи облагаеми доставки, извършени с получения предмет; нито плащането, нито счетоводното отразяване на фактурите имали значение за правото на приспадане. За да отмени РА в тази част първоинстанционният съд е приел, че предметът на доставките е достатъчно индивидуализиран, предаването на резултата от извършване на услугите и използването на този резултат за последващи доставки е доказано с представените в ревизионното производство и пред съда писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, безспорното плащане по фактурите и редовното им счетоводно отразяване при всяка от страните по сделките. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в тази част на решението са обосновани и са направени след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност. Установено е безспорно, че част от предмета на дейност на дружеството-жалбоподател е поддържане на пътната мрежа по републиканските първокласни и второкласни шосета на територията на област Смолян, за което притежава собствена техника - автомобили и съоръжения. С писмени обяснения в ревизионното производство (т.3 от ревизионната преписка) представляващите фирмите доставчици са потвърдили, че са работили като подизпълнители на ревизиращото дружество във връзка със зимното почистване на републиканската пътна мрежа на посочената територия. Съгласно писмени обяснения на представляващия ревизираното дружество (стр.763 от т.4 на ревизионната преписка) „Строй Инвест Груп 2“ЕООД е собственик на капитала на „Роуг 1“ЕООД, което е част от ДЗЗД „Зимно поддържане област Смолян“. ДЗЗД е получило възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ за зимно почистване в ревизираните периоди, за което са представени договор (стр.1131 от т.6 на РП) и задания по него. Със същите обяснения е изяснена както нуждата от подизпълнители за ревизираното лице, което има персонал и активи, така и механизма на последователното наемане на посочени фирми-подизпълнители. Действително, в ревизионното производство са представени тези доказателства, процесните фактури, доказателства за редовното им счетоводно отразяване и плащане по тях. Едва пред съда са представени приемо-предавателни протоколи към представените в ревизионното производство договори за ръчно почистване на пътища съответно с „Фил-2018“ЕООД, „Дизайн Строй 23“ЕООД и „Интерия“ЕООД. В протоколите, както изискват договорите, конкретно са посочени дължина на почистваните пътни участъци, брой интервали на почистване, брой дни на ръчно почистване. Тези протоколи, както правилно е приел първоинстанционният съд, в качеството им на частни свидетелстващи документи, е следвало да се преценяват съвкупно с всички събрани доказателства. Тяхната автентичност не е оспорена, а тя е и доказана поради цитираните по-горе писмени обяснения на представляващите фирмите доставчици, представени в ревизионното производство. Съдържанието на документите се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели, които са били наети или организирали наемането на персонал за процесното ръчно почистване (за което също са представени договори между преките доставчици и разпитаните свидетели), както обосновано е приел и административният съд. Първоинстанционното решение е правилно и в частта относно доставките на строителни материали по фактурите на „Тер-Сав“ЕООД, „Аделайнстранс 82“ЕООД, „Т-80“ЕООД и „Щастие проект“ЕООД. Към всяка от фактурите на тези доставчици още в ревизионното производство са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници и пътни листа за транспортиране на материалите по конкретни обекти, за които са представени писмени доказателства за строителни ангажименти на ревизираното дружество. Чия собственост е автомобилът, с който са извършени превозите определено е без значение за правото на приспадане на платения ДДС по фактурите. Това, че посочените автомобили не били „засечени“ да се движат по републиканската пътна мрежа на датите на пътните листи, само по себе си, не може да бъде доказателство, че липсва превоз. Наличието на склад за съхранение на материалите, изпълнението от страна на доставчиците на задълженията им към НАП, както и това от къде са се снабдили с продадените стоки многократно е прието от съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на Директивата за ДДС и на Върховния административен съд като обстоятелства, които не могат да се възложат в тежест на доказване на добросъвестния получател по облагаема доставка. Така, за тези фактури първоинстанционният съд обосновано е приел, че отразяват действителни доставки на стоки, за които е доказано прехвърлянето на правото на собственост и използването на предмета на доставките в независимата икономическа дейност на ревизираното лице, които са главните изисквания по същество за признаване на претендираното право. След като фактурите отразяват действително извършени доставки, несъстоятелно е поддържаното в касационната жалба, че е осъществена данъчна измама чрез издаването на фиктивни фактури. Съдебното решение в обжалваната част е правилно и в частта на отменения корпоративен данък за 2022г. в размер 3 854,74лв. общо (главници и лихви). Това е така въпреки, че безспорно е доказано със събраните в ревизионното производство доказателства, че по 5 – те фактури, издадени от „Строй перфект Груп“ЕООД не са доказани реални доставки на материали (така обосновано е приел и първоинстанционният съд). С неоспореното експертно заключение обаче е опровергана констатацията на РА, че стойността по всичките пет фактури е отразена като разход в сметка 602. Това експертът е потвърдил само за фактура №124 от 17.01.2022г. И само за тази фактура е налице основание по чл.26, т.2 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за периода, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Накрая, неоснователни са касационните оплаквания против частта на първоинстанционното решение за разноските. Както се вижда от изложението представените пред съда писмени доказателства не са били единствените, въз основа на които е отменена процесната част на РА, поради което неоснователно касаторът иска ревизираното дружество да понесе разноските в първата инстанция изцяло, независимо от изхода на спора. Неоснователно, в контекста на мотивите на постановеното решение на СЕС по дело С-438/22, е и искането за по-висок размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение, в зависимост от материалния интерес на частта на РА, против която е отхвърлена жалбата. По изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение