Решение № 130 от 04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 134/2009 г.

Производството е по чл. 217 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 4 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по частна жалба на С. Т. Г. - от гр. С. срещу Определение № 587 от 10.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 1576/ 2008 г. на СГС. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени. С Молба от 8. ХІ.2008 г. жалбоподателят сочи, че определението е разрешило важен процесуално-правен въпрос и е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Прилага Определение от 13.VІІ.1999 г. по ч.гр.д. № 2303/ 1999 г. на СГС, Определение от 19.ІV.2001 г. по ч.гр.д. № 392/ 2001 г. на СГС, Определение от 18.VІ.2001 г. по ч.гр.д. № 711/ 2001 г. на СГС и Определение от 26.V.2004 г. по гр.д. № 424/ 2004 г. на СГС. Ответникът по частната жалба И. П. И. - гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Искането на С. Т. Г. - от гр. С. за обезпечение на бъдещ иск, е постъпило в Софийски районен съд на 1. ХІ.2007 г. и към датата на влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образуваното производство не е приключило, поради което съгласно § 2 ал. 4 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), производството се разглежда по реда на отменения ГПК. След като с Определение от 1. ХІ.207 г. по гр.д. № 24 433/ 2007 г. на СРС е било допуснато обезпечение на бъдещ иск, със сега обжалваното Определение № 587 от 10.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 1576/ 2008 г. на СГС, постановено по чл. 217 ГПК (отм.), по изложените затова съображения, е отменено първоинстанционното определение и е обезсилена обезпечителната заповед. Съгласно т.6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Правилността на определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, е проверена по същество от въззивния съд, сезиран с частна жалба - по ч.гр.д. № 1576/ 2008 г. на СГС. Така двуинстанционното производство е изчерпано, поради което определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане и не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение