Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г.

Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК по касационната жалба на адв. Г като процесуален представител на Т. П. А. от гр. Д. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 1.VII.2008 г. по гр.д. № 2/2008 г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с определение от 26.III.2009 г. по гр. д. № 4266/2008 г. относно въпросите за неподлагането на преценка на хронологичното записване в нотариалния регистър на нотариалните актове, обективиращи дарението и продажбата между ответниците, на правното значение на вписването, както и на неприемането на декларация като доказателство. Ответниците по касационната жалба Г. И. Й., С. П. Й. и Д. Ж. Р., и тримата от гр. Д., не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. При произнасянето по същество касационният съд взе предвид следното: С атакуваното решение Д. окръжен съд е отменил решението на ДРС и вместо него е постановил друго, с което е допуснал съдебна делба на апартамент № 10, вх. Е, ет. 5, находящ се в гр. Д., ул. "Д" № 11, между Т квота 1/6 ид. част, С. Й. и квота 1/6 ид. част и съпрузите С. Й. и Г. Й. и квота общо 4/6 ид. части. Искът за делба е отхвърлен по отношение на Д. Р. Прието е от въззивния съд въз основа на представените писмени доказателства, че след смъртта на съпруга й и баща на Т. А. и С. Й. с договор от 02.Х.1992 г., предмет на нот. акт № 5/1992 г., Д. Р. прехвърлила частите си (4/6, в т.ч. 1/2 - нейна част от прекратената СИО и 1/6 по наследство от съпруга й) от процесния апартамент на дъщеря си С. Й. по време на брака й с Г. Й. срещу задължение за издръжка и гледане. Впоследствие на една и съща дата - 21.ХII.2001 г. - Г. и С. Й. дарили на Д. Ж. 4/6 ид. части от апартамента, предмет на нот. акт № 24, вписан с вх. № 14540/21.ХII.2001 г. в Службата по вписвания (СВ), а Д. Р. продала на Г. и С. Й. тези 4/6 ид. части, предмет на нот.акт № 22, вписан в СВ с вх. № 14543/21.ХII.2001 г. Прието е, че при съблюдаване реда на вписване на сделките в СВ, на доказателствата, описани в нотариалните актове, и житейската логика, поредността на сделките не е посочената в исковата молба - че първа е продажбата от Д. на Г. и С., която е нижощна поради липса на правно основание като повторно извършена предвид продажбата от 1992 г., а второ е дарението от Г. и С. на Д. С оглед на това договорът по нот. акт № 22/2001 г. е сключен на законно основание и не е нищожен, Д. е ликвидирала участието си в съсобствеността, Г. и С. общо притежават 4/6 ид. части в режим на СИО, а Т. и С. притежават по 1/6 ид. част по наследство, при каквито квоти и между които лица делба следва да бъде допусната. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е приел представената в с.з. на 10.IV.2008 г. данъчна декларация на отв. Й., установяваща, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито въз основа на нот. акт № 28/1979 г., а с него то е придобито от родителите на Т. и С., както и че са правени промени в идеалните части, и, респективно, установява заобикалянето на закона и прикритостта на сделките. Не е подложен на преценка договорът за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 1992 г., както и че вместо той да бъде развален по установения в чл. 87 от ЗЗД ред, кредиторът по него е заобиколил закона и е извършил следващите го сделки. Не е подложено на преценка с оглед разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите значението за валидността на сделките на обстоятелството, че с оглед подреждането на актовете в съответната книга, хронологично първата извършена сделка през 2001 г. е продажбата, а втората - дарението, което не е било възможно. Съдът е следвало да приложи закона, а не да разсъждава върху житейската логика, сбъркал е понятията "сключване на сделка" и "вписване на сделка". Иска се отмяна на решението и решаването на спора по същество или връщането му за ново разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че решението е неправилно. В противоречие с разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.) при произнасянето си въззивният съд не е подложил на преценка основното твърдение на ищцата, сега касатор, за нищожност на продажбата по нот. акт № 22/2001 г., тъй като тя има за предмет имот, който продавачката вече е била прехвърлила на същите купувачи с договора от 1992 г., с оглед хронологичната последователност на записването в нотариалния регистър на двете извършени в един и същи ден сделки - дарение и продажба. Съдът е посочил само, че поредността на двете сделки не е твърдяната в исковата молба предвид реда на вписването им в службата по вписвания и житейската логика. Не е взел предвид в тази връзка, че по силата на чл. 477 от ГПК (отм.) и чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори нотариалните актове се подреждат в специални книги и се записват в общия нотариален регистър в хронологичен ред на извършването им. Не е съобразено, че това е различно от вписването в службата по вписванията действие, като не са изложени никакви съображения за правните последици на тези действия. По този начин не е даден отговор на твърдението за значението за валидността на продажбата по нот. акт № 22/2001 г. на поредността на записването в общия нотариален регистър и на подреждането в нотариалните книги на този и на нотариалния акт за дарението № 24/2001 г. По този начин въззивният съд е нарушил процесуалния закон, което налага касирането на постановеното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Касационното оплакване по приложението в случая на чл. 87 от ЗЗД не следва да бъде подлагано на проверка, тъй като във връзка с него не е предявено основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че е без значение за изхода на спора изявлението на отв. Й. в данъчната й декларация, че правото й на собственост върху процесния апартамент е придобито въз основа на нот. акт № 28/1979 г., че тя установявала промени в идеалните части и че в нея не било отразено запазено от Д. Р. право на ползване. Това е така, тъй като декларацията не е предвиден в закона способ за придобиване и за доказване на право на собственост върху недвижим имот. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,