Решение № 7931 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2016 г.

ВАСVIII отделение21.06.2017 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2092/28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 11561/15 г., по описа на Административен съд гр. С. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, да заплати на ЕТ "Оттисс- О. Т.", сумата от 950 лева, направени разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7931 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С. при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, против Решение № 2092/28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 11561/15 г., по описа на Административен съд гр. С., /АССГ/. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено съдебното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на ЕТ "Оттисс- О. Т.". Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "Оттисс- О. Т.", чрез адв. Пешев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-01-1404825-091-001/14.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, с която е потвърден с Решение № 1484/30.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. За да отмени РА, съдът е приел за установено, че ревизионното производство е повторно и оспорения РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на ревизията в съответствие с процесуалния ред е извършено приобщаване на доказателства, събрани по време на първата ревизия от досието на лицето, извършено с Протокол № 0827545/22.01.2015 г. По същество на спора съдът е приел, че в хода на предходната ревизия са установени 153 договора за поддръжка на асансьорни уредби, по които страна е жалбоподателя, а в хода на настоящото повторно производство е установено, че 69 от тези договори са били прекратени преди 01.01.2007 г. (начална дата на ревизираните периоди). Част от договорите са за гаранционно обслужване за новомонтирани асансьори. Предмет на спора пред АС и пред настоящата инстанция е определения допълнително ДДС за внасяне в размер на 7 584,71 лв и данък по ЗДДФЛ, след преобразуване на финансовия резултат в размер на 2 353,60 лв., по 40 бр. договори за гаранционно обслужване ( описани на стр. 13-14 от РД) органите по приходите са приели, че след изтичане на гаранционния срок на асансьорите същите са продължили да действат, но вече като договори за абонаментно обслужване, които доставки подлежат на облагане с ДДС, за разлика от гаранционната поддръжка. В останалата част, съдът е приел, че не следва да се произнася, тъй като липсва жалба по административен ред, поради което РА е влязъл в сила и не подлежи на съдебен контрол. За да отмени обжалвания РА съдът е приел, че неправилно органите по приходите са разгледали всички едностранно подписани от жалбоподателя, уведомления за прекратяване на договорите, след изтичане на гаранционния срок на изделията и са приели, че същите не представляват достатъчно доказателство за реално прекратяване. За неотчетените приходи е приета цена на абонаментните услугите за всички обекти - 30,00 лв. с включен ДДС на месец за периодите 2007 г. - 2009 г., вкл. и 40,00 лв. с включен ДДС на месец за 2010 г. и 2011 г. В тази насока съдът е обсъдил и представените след ревизията доказателства от ревизираното лице за прекратяване на подробно конкретизирани в съдебното решение договори. Обсъдени са и представените от другата страна по договорите декларации, че след изтичане на гаранционният срок не е сключван нов договор за абонаментна поддръжка-за договори № 347/10; № 352/10 г.; № 288/08 г. За други 9 договора за установено съдът е приел, че е изтекъл срока на гаранционното обслужване, като е констатирано, че лицето не е издавало фактури и не е отчитало приходи по реализираните от него доставки на услуги. При тези факти, съдът е приел, че в РА органите по приходите са направили извод, че след изтичане на гаранционният период са налице доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и са възниквали данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. ал. 1 - 6 от ЗДДС, поради което доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че след изтичане на гаранционния срок изпълнителят е продължил да осъществява следгаранционно обслужване ( абонаментна поддръжка на асансьорните уредби) е върху органите по приходите. В тази насока подробно съдът е обсъдил съдържанието на договорите наименовани като такива за абонаментно сервизно обслужване и поддържане и ремонт на асансьори и е приел, че те са били сключени за срок от 24 месеца-срока на гаранционният период, като в някои от тях не е предвидено как ще се уредят отношенията между страните след изтичане на този срок, а в други изрично е записано, че е нужно да бъде сключен нов договор. Събраните в хода на повторната ревизия протоколи от извършени насрещни проверки на домоуправителите на съответните сгради, съдът е приел, че са неотносими, тъй като органите по приходите не са индивидуализирали по номер и дата съответните гаранционни или следгаранционни договори за които се съдържат декларации от домоуправителите, подписали протоколите. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е налице ли е доставка на услуга, за която ревизираното лице е укрило приходи, респективно след като е регистрирано по ЗДДС не е начислен данък. Въпреки че ревизията е повторна, същата не е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Спорният момент е по процесните 40 броя договори за гаранционно обслужване подробно индивидуализирани в РД /стр. 13-14 /осъществявани ли са услуги по поддържане на асансьорните уредби и въз основа на какви доказателства. Както правилно е приел АС от протоколите от извършените насрещни проверки на домоуправителите на сградите, с които са сключени гаранционните договори с ревизираното лице, на които се позовава касатора в жалбата се установява, че асансьорните уредби се поддържат от "Оттисс лифт груп" ЕООД, което е дружество различно от ревизираното. Действително след справка в търговския регистър се установява, че собственик на "Оттисс лифт груп" ЕООД е собственика на ЕТ, но това обстоятелство не налага на извода, че договора с ЕТ е продължен след изтичане на гаранционния срок и то по отношение на ЕТ "Оттисс- О. Т.". В тази насока както е приел АССГ, няма изявления направени от проверените домоуправители, че след изтичане на гаранционните договори са били извършвани плащания по тях на ЕТ и следгаранционното обслужване е продължило и се е извършвало от ревизираното лице. Правилен е и следващият извод на първоинстанционния съд, че са извършени проверки на малка част от възложителите по процесните договори, като не е ясно по какъв принцип са подбрани, въпреки изричните указания в този смисъл на решаващия орган при връщане на преписката за нова ревизия. Изисканата с отменителното решение на решаващия орган и получена с писмо вх. № 94-0-67/08.12.2014 г. информация от Главна дирекция Инспекция за държавен технически надзор, правилно съдът е приел, че не доказва извършването на услугите, за които е доначислен ДДС. Настоящият състав споделя изводите на АССГ, че от съдържанието на приложените договори за абонаментно обслужване, в т. V - Специални договорености, се съдържа клауза, че "договорът се сключва само за регистрация и ПТП, а таксата по договора ще се дължи след подписване на нов договор и изтичане на гаранцията" се установява, че поетите от изпълнителя задължения към абоната са само за срока на гаранция от 24 месеца на асансьорните уредби. това е и основанието на изпратените от ДЗЛ писма до абонатите, за прекратяване на договора след изтичане на гаранционния период. В някои от договорите т. V Специални договорености е записана само като: "Уредбата ще се поддържа гаранционно - 24 месеца", а в други е добавено и че "през този период такса не се дължи". От съдържанието на договорите правилно съдът е приел, че те са били сключени за срок от 24 месеца, докато трае гаранционният период. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решеине, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се възпроизвеждат констатациите в хода на ревизията и решението на решаващия орган, като не се излагат конкретни доводи по повод установено в обжалваното решение, както от фактическа така и от правна страна. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, следва да заплати на ЕТ "Оттисс- О. Т.", сумата от 950 лева, направени разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1