Определение № 64 от 07.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 390 от 25.09.2012 год. по ч.гр.дело № 394/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна касационна жалба срещу въззивното определение № 411 от 28.05.2012 год. по ч.гр.дело № 248/2012 год. на Ловешкия окръжен съд и е прекратено частното касационно производство. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.130 и чл.126, ал.1 и ал.2 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба, тъй като съдът следи служебно за процесуалната допустимост на иска и евентуално при даване ход на делото и постановяване на решение по процесуално недопустим иск, второинстанционният съд обезсилва процесуално недопустимото решение и прекратява производството. С оглед на процесуална икономия и постановяване на процесуално недопустимо решение, според жалбоподателя, случаят попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и Върховният касационен съд следва да се произнесе по допустимостта и основателността на частната касационна жалба. Ответницата по частната жалба Д. М. П. от [населено място] е на становище, че обжалваното определение е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба срещу определение № 390 от 25.09.2012 год. по ч.гр.дело № 394/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С определение № 48 от 11.12.2007 год. по гр.дело № 1161/2011 год. Ловешкият районен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения от Д. М. П. срещу [фирма]-гр.С. установителен иск за собственост, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че процесуална пречка за развитието му е предявен по отношение на същия имот по-рано пред Ловешкия окръжен съд от [фирма] срещу Д. М. П. и още двама ответници, иск по чл.108 ЗС. С определение № 411 от 28.05.2012 год. по ч.гр.дело № 248/2012 год. Ловешкият окръжен съд е отменил определението, като е приел, че е налице правен интерес от установяването и е върнал делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 390 от 25.09.2012 год. по ч.гр.дело № 394/2012 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е оставил частната касационна жалба без разглеждане и е прекратил частното касационно производство. Посочено е, че актът на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като с него не се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т.1/, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие/т.2/. Обжалваното определение е законосъобразно. Определението на въззивния съд, с което се отменя определението за прекратяване на исковото производство и делото се връща на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, не попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а напротив – възстановява се висящността на производството по предявения иск. Процесуалният закон не е предвидил изрично възможност за обжалване на такива определения. На последно място, определението не се обхваща и от хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, която изисква с определението на въззивния съд да е била оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, която включва определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С определението на въззивния съд е разрешен въпросът за допустимостта на предявения иск, а не е дадено разрешение на друго производство. С постановяването на определението на въззивната инстанция, с което е отменено прекратителното определение на първоинстанционния съд и е възстановена висящността на производството по предявения иск инстанционният контрол е изчерпан. Това прави подадената срещу съдебния акт на въззивната инстанция частна жалба процесуално недопустима, поради което определението на тричленния състав на ВКС, ІІ г.о. за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на частното касационно производство е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.