Решение № 10959 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2015 г.

Решение № 10959 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Е. М." ООД, със седалище в гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Б., против Решение № 60/19.02.2015 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 270/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 151302064/1.11.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 123/10.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са оплаквания, които са преповторени няколкократно и се свеждат до твърдение за неправилност на извода на съда, че ревизираното лице в хода на ревизионното производство е било наясно на кое правно основание, ревизията е проведена по особения ред, оспорва се извода на съда за наличие на основания за прилагане на реда по чл. 122 от ДОПК, както и наличие на укрити приходи по фактури, подписани от П. И., за която се установило, че няма трудови и облигационни отношения с ревизираното лице, за да издава фактури от негово име и получава плащания по тях. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба-Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение и присъди разноски в полза на Дирекция "ОДОП" - В. Т. за касационната инстанция в размер на 722,80 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил Ревизионен акт (РА) № 151302064/1.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 123/10.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на "Е. М." ООД за данъчни периоди от м. 08.2010 г. до м. 03.2012 г. е установен по ЗДДС допълнително ДДС за внасяне в общ размер на 2862,10 лева и лихви за забава в размер на 719,77 лева, корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 3557,96 лева и лихви за забава в размер на 716,01 лева. Органът по приходите е приел, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, поради което данъчните основи за облагане с ДДС и корпоративен данък са определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С обжалваното решение, АС - В. Т. е отхвърлил жалбата на "Е. М." ООД против РА № № 151302064/1.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 123/10.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"- В. Т. при ЦУ на НАП и осъдил "Е. М." ООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. разноски в размер на 722,80 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите са преминали към извършване на ревизия по особения ред, предвид установеното наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Този извод е направен въз основа на безспорно установените факти, че счетоводството на "Е. М." ООД не е водено редовно, като не са спазени принципите за текущо начисляване, налице са данни за неотчетени приходи от наем, дружеството не е представило всички относими към установяване на задълженията му документи, а представените не дават възможност да се установи достоверно основата за облагане с данъци. В частта по ЗДДС, съдът е приел за безспорно установено по делото, че основната дейност на "Е. М." ООД е отдаване под наем на недвижим имот, складови помещения и съоръжения, находящи се в землището на с. Г. Въз основа на представените договори за наем, фактури за наем, платежни документи и писмени обяснения, както и заключения по основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съдът приел за доказано, че през ревизирания период "Е. М." ООД е доставчик на услуги по договори за наем, които са реално изпълнени. Приел е за доказано, че за извършените услуги "Е. М." ООД е издало фактури и получило плащане на цената на услугата по банков път и в брой, видно от представените по делото банкови извлечения и ФП на ЕКАПФ по фактури за наем. Приел е за доказано, че част от фактурите с издател "Е. М." ООД не са включени в дневниците за продажби за периода, за който са издадени. Въз основа на тези факти е обосновал правни изводи за законосъобразност на ревизионния акт, в частта на допълнително начислен ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС върху данъчна основа, равна на стойността на установените фактури, които не са включени в дневниците за продажби в периода, в който са издадени. В частта по ЗКПО, съдът е приел, че по реално извършените доставки на услуги по договори за наем на имоти и съоръжения, сключени с трети лица, "Е. М." ООД е реализирало приходи, които не е отчело, тъй като получените плащания по част от фактурите за наем не са отразени счетоводно при жалбоподателя в текущата година в противоречие с изискването на чл. 4, ал. 3 от ЗСч. При наличие на установени приходи, неотразени в текущия финансов резултат за периода на възникването им, съдът е приел за доказано, че е налице основанието по чл. 78 от ЗКПО за увеличение на финансовият резултат на дружеството за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. със сумата на установените неотчетени приходи и законосъобразно определен корпоративен данък. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ревизираното лице в хода на ревизионното производство не е било наясно на кое правно основание, ревизията е проведена по особения ред. След като органа по приходите е установил, че за ревизирания период по отношение на "Е. М." ООД са налице данни за укрити приходи, несъответствия между декларираните приходи по СД, ГДД и оборотни ведомости, липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, както и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци, на 27.05.2013 г. на ревизираното лице чрез упълномощен представител - Е. Т., е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № 2943/14.05.2013 г., че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, поради което основите за облагане по ЗДДС за периода 1.08.2010 г. до 31.01.2012 г. и с корпоративен данък за периода 1.01.2010 г. - 31.01.2012 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. С извършеното уведомяване е спазен процесуалния ред. По силата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, наличието само на едно от изброените в т. 1 - т. 8 обстоятелства е достатъчно да обоснове облагането по аналог, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на ревизионния акт, а възраженията на касатора за неправилност на решението в тази насока е неоснователно. Правилно съдът е приел за установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В случая, от представените по делото писмени доказателства - договори за наем, фактури за наем, платежни документи, писмени обяснения и заключение по назначена ССчЕ, безспорно се установява, че през ревизирания период "Е. М." ООД е доставчик на реални услуги по договор за наем, за които е издало фактури, част от които не са включени в дневника му за продажби и не е начислен ДДС в справката - декларация. Правилно съдът е приел за установено, въз основа на заключение по ССчЕ, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, в нарушение на принципа за текущо начисляване, тъй като процесните фактури не са отразени и осчетоводени в счетоводните регистри на фирмата. Правилно съдът е приел за установено, че получените приходи от наем по фактурите, издадени от "Е. М." ООД, които не са включени в дневниците за продажби и не са отразени в счетоводството на дружеството, представляват укрити приходи от доставка на услуга - наем, а с оглед неотразяването и неосчетоводяването им от доставчика, счетоводството му не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. По изложените съображения, неоснователни са твърденията на касатора за липса на основания за прилагане на реда по чл. 122 от ДОПК. Правилно също така съдът е приел за законосъобразен издадения ревизионен акт, с който на"Е. М." ООД са установени допълнително задължения по ЗДДС и корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като изложените от съда фактически констатации и правни изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е установено наличие на укрити приходи по фактури, които не са подписани от представител на "Е. М." ООД, а от друго лице - П. И. В случая е безспорно установено по делото, че доставките на услуги по договор за наем са реални, извършени са от доставчика "Е. М." ООД, а плащанията по тези доставки са постъпили по банкови сметки или в брой в полза на "Е. М." ООД, поради което "Е. М." ООД е следвало да отрази тези доставки счетоводно и да начисли дължимия за тях ДДС и корпоративен данък. Подписа върху фактурата не е задължителен реквизит за установяване на реалност на доставката, поради което независимо от това дали фактурите са подписани от лице с представителна власт или без представителна власт, не обосновава различни правни изводи. При безспорно установения факт, че доставчик по реална облагаема доставка на услуги е "Е. М." ООД, съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, което съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е длъжно да го начисли, като изпълни кумулативно трите условия, посочени в т. 1, т. 2, и т. 3 от същата разпоредба, а именно да издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Няма спор също, че данъчно задължено лице по ЗКПО е "Е. М." ООД, което е следвало да отчете приходи търговските си сделки, а поради неотчитането им на основание чл. 78 от ЗКПО правилно е увеличен финансовият му резултат със сумата на установените неотчетени приходи. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата на "Е. М." ООД, Административен съд - гр. В. Търново е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 722,80 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение