Определение № 9800 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. К., чрез адв. М. Димитров, против Определение № 16800 от 01.05.2026., постановено по адм. д. № 4425/2026 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, във връзка с подадено заявление от 13.02.2026 г., с което е упражнено правото на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че определението е незаконосъобразно. Подробни съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението. Претендира разноски. Ответникът - „СТИК-КРЕДИТ“ АД, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение АССГ е приел, че не е налице неблагоприятен акт – отказ (мълчалив или изричен) от страна на администратора на лични данни „СТИК-КРЕДИТ“ АД, тъй като последния, по заявлението на В. К. от 13.02.2026 г., е постановил решение от 14.04.2026 г. (получено от субекта на данни), с което са удовлетворени неговите права и законни интереси. Според решаващия съд не е налице формирано волеизявление - изрично или мълчаливо, с което да е отказан достъп до лични данни. По отношение на непредоставянето на копия от документите от кредитното досие на заявителя, АССГ е посочил, че съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът има задължение да представи копие (реплика) от личните данни – която задължение е изпълнено с решение от 14.04.2026 г., а не копие от документите, в които тези данни се съдържат. Посочил е, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), потребителят има право, и това е предвидено в договора, при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, ако има такива, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, която информация не попада в обхвата на правото на достъп до лични данни. При тези съображения първоинстанционният съд е приел оспорването за недопустимо, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради което жалбата на К. е оставена без разглеждане, а образуваното административно производство е прекратено. Определението е неправилно. Както и първоинстанционният съд е установил, със заявление от 13.02.2026 г. В. К. е поискал от администратора на лични данни „СТИК КРЕДИТ“ АД да му бъде предоставена информация за обработваните от дружеството негови лични данни, както и да му бъдат предоставени изрично изброени от него копия от документи, съдържащи данните му. Така формулираното искане пряко кореспондира с цитираната от съда разпоредба на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, според която администраторът е длъжен да представи копия от личните данни, които са в процес на обработване в срока по чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Въпрос по същество на спора е в какъв обем и под каква форма субекта на данни има право да получи достъп до тях, а не по допустимост на съдебния контрол върху непроизнасянето на администратора на лични данни. В случая, субекта на данни по чл. 4, т.1 ОРЗД твърди, че е притежател право, предвидено в Регламента, което е упражнил и не е удовлетворено от администратора на лични данни. Преценката налице ли е отказ (мълчалив или изричен, пълен или частичен) по направеното искане също е по съществото на спора, а не по допустимостта на съдебното производство. При данните по делото настоящият състав приема, че в случая не е налице посоченото в обжалваното определение правно основание по чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК, поради което то се явява незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора направените и претендирани разноски за настоящата инстанция подлежат на определяне по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение