Определение № 2219 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МАГ“ ООД против определение № 2169 от 13.12.2024 г., постановено по адм. д. № 618/2024 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Бобов дол, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Кюстендил отхвърля жалбата на „МАГ“ ООД против заповед № 3-751/02.12.2024 г. на кмета на община Бобов дол, с която е допуснато предварително изпълнение на заповед № З-739/27.11.2024 г. на кмета на община Бобов дол. С последваната заповед е учредено в полза на Р. Д. Ш. и „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД право на преминаване през част от чужд поземлен имот с идентификатор 04501.101.1, собственост на „МАГ“ ООД. За да постанови този резултат съдът приема, че утежняването на част от имота на жалбоподателя не може да бъде противопоставено с наличие на загубите, вредите и пропуснатите ползи, които търпят Р. Д. Ш. и „Комфорт Ке“ ЕООД в качеството им на работодатели и производители, както и със защитата на особено важните обществени интереси, свързани с трудовата заетост на работниците и служителите. Сочи, че липсата на достъп до имотите е в пряка връзка със загубите и вредите, които търпят посочените лица, както и с невъзможността същите да упражняват дейността си. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Производството по издаване на оспорената заповед започва по искане на Р. Д. Ш. и „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД за допускане на предварително изпълнение на заповедта, с която е учредено право на преминаване, като заявителите не сочат каквито и да било доказателства, установяващи наличие на последната хипотеза на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на издадения административен акт. Като фактически основания в оспорената заповед за допускане на предварителното изпълнение са посочени, че самостоятелен обект в сграда 04501.101.1.77.12, собственост на Р. Д. Ш. е преустроен в работилница за мебели от ПДЧ и МДФ плоскости, като извършва дейност и разполага с произведени мебели, които не могат да бъдат доставени към клиентите в страната и чужбина, обектът е категоризиран по пожарна безопасност, като достъпът до входа на работилницата е невъзможен за специализирани автомобили за пожарна безопасност, спешна помощ и др. и е в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. По отношение на учреденото на „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД право на преминаване през част от ПИ 04501.101.1, органът посочва, че обектите собственост на дружеството са преустроени и се ползват като шивашко предприятие и склад към него, в което има лица, които получават трудови възнаграждения, а и производството е свързано с дейността на друго предприятие в гр. Бобов дол. Констатирано е, че за обезвреждане на количеството производствени отпадъци, които се генерират от дейността на дружеството е осигурена лицензирана фирма, която поради липсата на достъп не може да изпълнява поетите задължения, както и че неосигуряването на достъп до обектите за доставка на материали за производство, за извозване на готова продукция и производствени отпадъци, както и за достъп на специализирани автомобили за противопожарна безопасност може да доведе до значителни материални и нематериални вреди, социално напрежение и загуба на работни места, което е от важно социално и икономическо значение за община Бобов дол. Така посочените мотиви не обосновават наличие на някоя от предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта за учредяване право на преминаване. Част от фактическите основания сочат на вреди, които са свързани с икономическата дейност на лицата, в полза на които е учредено правото на преминаване и е свързано с транспортен достъп, а не с право на преминаване. Посочената необходимост за достъп на специализирани автомобили до обектите, които ще се ползват от учреденото право на преминаване, както и препятстване на задължението за извозване на отпадъци са факти, които са ирелевантни, тъй като в случая заповедта е издадена на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, която регламентира право на преминаване, а не временен път по чл. 190 ЗУТ. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот през обслужващия имот с транспортни средства и е с по - широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Ето защо изложените фактически основания за допускане на предварително изпълнение на заповедта, свързани с транспортен достъп до обектите, собственост на заявителите са ирелевантни и не могат да обосноват допускане на предварително изпълнение на заповедта, издадена на основание чл. 192, ал. 2 АПК. По отношение на броя на заетите лица в производствената дейност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, като тежестта за това е на заявителите, сезирали административния орган за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Освен това нормата на чл. 60, ал. 1 АПК регламентира, че когато предварителното изпълнение на акта се допусне по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, то административният орган следва да изиска съответната гаранция, което в случая не е сторено, а в заповедта изрично е посочено, че същата се издава във връзка с подадени заявления (л. 53-56) от Р. Ш. и „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД. Следователно заповедта, с която е допуснато предварително изпълнение на административния акт, с който е учредено право на преминаване е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон. Ето защо обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, като се постанови друго определение по съществото на спора, с което обжалвания административен акт да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,