Определение № 6002 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7611/2023 г.

Производството е по е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Постъпила е молба от Б. Николов, в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново, приподписана от главен юрисконсулт В. Вълкова, с която моли да бъде изменено решение № 3112 от 14.03.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 7611/23г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че с решението в полза на НАП – София е присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 880,71лв. съобразно материалния интерес, така както е определен с оспорения ревизионен акт № Р-04000421002654-091-001/26.08.2022 г. В молбата се твърди, че с оспорения ревизионен акт е начислен ДДС в размер на 51 431,59лв. във връзка с непризнати вътрешно-общностни доставки, поради което не е възстановен декларирания от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 46 331,50лв. и вместо него за данъчен период м.03/2021г. е определен ДДС за внасяне в размер на 5 100,09лв. и лихва в размер на 706,99лв. Предвид на това се твърди, че материалният интерес по делото е в размер на начисления допълнително ДДС в размер на 51 431,59лв. плюс определената лихва в размер на 706,99лв., върху който размер следва да бъде присъдено юрисконсулското възнаграждение. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да измени решението си в частта му за разноските, като присъди в полза на НАП – София разноски за касационната инстанция в размер на 4 821,09лв. съгласно чл. 161,ал.1 ДОПК във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответното по молбата дружество „П. Петров 07“ ЕООД, с ЕИК: 104687169, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя П. Петров, не е взело становище по молбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Съгласно 248,ал.1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 3112 от 14.03.2024г., постановено по адм.д. № 7611/2023г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила решение № 163 от 23.06.2023 г. на Административен съд – Велико Търново, девети състав, постановено по адм. дело № 804/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на „П. Петров 07“ ЕООД против Ревизионен акт (РА) № Р-04000421002654-091-001/26.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 113/29.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) – гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството за данъчен период месец март 2021 г. е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 51 431,59 лева, в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 5 100,09 лева и лихви в размер на 706,66 лева. С решението си ВАС е осъдил „П. Петров 07“ ЕООД, с ЕИК: 104687169, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,, представлявано от управителя П. Петров, да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за касационната инстанция в размер на 880,71лв. При определяне на размера на последните съдът при съобразяване разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е редуцирал същите от претендираните 4 821,09 лева до 880,71 лева предвид материалния интерес по делото в размер на 5 807,08 лева, а също и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 във връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наведените в молбата доводи, че материалният интерес по делото е начисления допълнително ДДС в размер на 51 431,59лв. плюс определената лихва в размер на 706,99лв., върху който размер следва да бъде присъдено юрисконсулското възнаграждение, не могат да бъдат споделени. Съдържанието на ревизионния акт се определя с нормата на чл.120 ДОПК. Според чл.120,ал.1,т.6 ДОПК ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: 6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. С процесния ревизионен акт № Р-04000421002654-091-001/26.08.2022 г.,/л.32 и сл. от първоинстанционното дело/, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 113/29.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) – гр. Велико Търново, на „П. Петров 07“ ЕООД, с ЕИК: 104687169, е определен ДДС за внасяне в размер на 5 100,09 лева и лихви в размер на 706,66 лева, или общо 5 807,08лв. Така определените задължения са материалния интерес, върху който се дължи съответната държавна такса/върху този размер е заплатената такса за касационната жалба/, съответно служи за определяне на размера на разноските при условията на чл.161,ал.1 ДОПК. Изложеното в молбата, че този размер на задълженията е в резултат на определен допълнително ДДС в размер на 51 431,59лв. заедно с лихва в размер на 706,99 в резултат на непризнати ВОС е вярно, но в същото време е вярно и това, че с акта е прихванат декларирания от задълженото лице ДДС за възстановяване в размер на 46 331,50лв. и като краен резултат за данъчен период м.03/2021г. е определен ДДС за внасяне в размер на 5 100,09лв. Цитираната съдебна практика в молбата не се възприема от настоящия съдебен състав, тъй като според него тя противоречи на основен принцип на правото – размерът на задълженията се определя от разпоредителната част на административния /ревизионния /акт или съдебното решение, а не от неговите мотиви. Като неоснователно, искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на осн.чл.248,ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,