Определение № 4435 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. Е., подадена чрез неговия пълномощник адв. И. И., срещу определение № 124 от 18.07.2022 г. по гр.д. №2202/2022 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане подадената от М. Р. Е. молба вх. № 269487 от 29.12.2021 г. за отмяна на влезлите в сила решение № 339 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 68/2019 г. на Асеновградския районен съд и решение № 554 от 30.12.2019 г. по същото дело. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че има качеството на трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, тъй като е съсобственик на недвижимия имот на основание оставено в негова полза завещание, но не е бил конституиран като страна по делото и производството се е развило без негово участие, поради което постановеното по делото решение за допускане и извършване на делба на недвижимия имот между наследниците на завещателя засяга неговото право на собственост. Сочи, се с определение № 191 от 19.05.2012 г. по гр.д. № 306/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по сходен казус, съдът е приел, че влязлото в сила решение за допускане на делба между наследниците на завещател нарушава правото на собственост на молител, който черпи права от завещанието. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят в настоящото производство е подал молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влезлите в сила решение № 339 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 68/2019 г. по описа на Асеновградския районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, между съделителите Р. М. Т., Н. М. Ч. и Р. М. Е., и на решение № 554 от 30.12.2019 г. по същото дело, с което допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан. Молбата за отмяна е обоснована с твърдението, че молителят е съсобственик на допуснатия до делба имот на основание оставено в негова полза нотариално завещание от 30.09.2015 г., но не е бил конституиран като страна в приключилото производство. За да намери подадената молба за недопустима и остави същата без разглеждане съставът на ВКС е приел, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик не е обвързан от постановеното решение по допускане, съответно по извършване на делбата, поради което не е легитимиран и няма правен интерес да иска отмяна на влезлите в сила решения на основание чл. 304 ГПК. Неучаствалият в делбата съсобственик разполага с процесуалната възможност да предяви нов иск за делба, като се позове на нищожност / чл. 75, ал.2 ЗН/на делбата, или да предяви самостоятелен иск за установяване нищожност на делбата, ако не желае извършването на делба. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ да защити правата си. В случая се иска отмяна на влезли в сила решения по допускане и по извършване на съдебна делба поради неучастие в съдебното производство на молителя-съсобственик. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, когато делбата е извършена без участие на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Поради това постановеното решение не засяга правата на неучаствалия съделител. Той може да защити правата си като предяви нов иск за делба или като се позове на нищожността в друго производство. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 7 от ППВС № 7/73 г., които не са загубили сила и към които съдебната практика трайно и последователно се придържа. Наличието на друг предвиден в закона способ, по който молителят да защити правата си, изключва правния му интерес да иска отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата. Като е съобразил това и е приел, че молбата за отмяна се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. В същият смисъл е и решение № 254 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 306/12 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава жалбоподателя. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът