Определение № 10338 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. К. В. и И. К. В. чрез адв. Д. Стойков против определение № 7259 от 10.08.2026 год., постановено по адм. дело № 1833/2026 год по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-107/24.06.2026г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с която е наредено на В. В. в седемдневен срок от датата на връчването й да премахне реализирани обекти в съсобствените му недвижими имоти с идентификатори 67800.32.63, 67800.32.66 и 67800.32.67 по КК на гр. Созопол, община Созопол и да възстанови терена в първоначалния му вид, като след извършване на дейностите да уведоми писмено РИОСВ – Бургас за извършване на последваща проверка. Изложени са оплаквания, че определението е неправилно поради постановяване в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и при несъобразяване с представените доказателства. Ответникът по частната жалба Директор на РИОСВ-Бургас изразява становище за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отхвърлено искането на В. и И. В. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-107/24.06.2026г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с която е наредено на В. В. в седемдневен срок от датата на връчването й да премахне реализирани обекти в съсобствените му недвижими имоти с идентификатори 67800.32.63, 67800.32.66 и 67800.32.67 по КК на гр. Созопол, община Созопол и да възстанови терена в първоначалния му вид, като след извършване на дейностите да уведоми писмено РИОСВ – Бургас за извършване на последваща проверка. За да постанови акта си, съдът е приел, че предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не би могло да нанесе на собствениците на имота- В. и И. В. вреда, която да засяга или накърнява техни съществени имуществени интереси, които да са със същата или по-висока степен на важност от тази на публичния интерес, който законът охранява. Този извод е обоснован с обстоятелството, че от страна на частните жалбоподатели не са посочени конкретни фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава вреда, нито са представени доказателства за установяването й по вид, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Изложени са доводи,че самото временно ограничаване на правомощието за ползване, колкото и да е неблагоприятно за собствениците, е присъща последица на преустановителната мярка и не е достатъчно за спиране при законово допуснато предварително изпълнение. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на чл. 160, ал.5 от ЗООС предварително изпълнение на принудителната административна мярка е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на обществото за защита на околната среда. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение, жалбоподателите в случая собственици на имотите,в които са поставени реализирани обекти,на практика реализирана инфраструктура в готовност за експлоатация без спазване на принципа,заложен в Наредба № РД-02-21-1/10.09.2025г „ не оставяй следа“, следва да докажат пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, а именно обоснована вероятност за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. В случая от представените пред първата и пред настоящата инстанция доказателства относно собствеността на имотите, в които са разположени описаните в заповедта обекти, не може да се направи категоричен извод, че с предварителното изпълнение на акта частните жалбоподатели ще понесат значителна по своя размер и непоправима вреда. Визираният от частните жалбоподатели имуществен характер на вредите не само не се доказва с надлежни доказателствени средства, а опровергава твърдяната непоправимост, тъй като вредите с парично изражение подлежат на обезщетяване по силата на закона, колкото и сериозни да са като размер. Намаляването на имуществото на собственика от бъдещи приходи или от разходи за изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ само по себе си не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в закона обществен интерес за защита на околната среда. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на дадените принудителни административни мерки по чл. 160, ал. 5 от ЗООС, Административен съд Бургас е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение