Определение № 182 от 29.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2016 г.

По настоящото дело е постановено определение № 166 от 25.10.2016 г., с което на основание чл. 227 ГПК като страна в производството на мястото на починалата касаторка В. В. Г. е конституирана единствената й наследница по закон – касаторката Л. В. Г. В качеството й на правоприемник в процеса, на Л. В. Г. е дадена възможност да обжалва постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 300 от 05.07.2016 г. - в частта му, с която подадената от В. В. Г. и Л. В. Г. чрез адвокат К. В. К. от САК касационна жалба частично е оставена без разглеждане. Понастоящем по делото са постъпили молба вх.№ 11308 от 15.11.2016 г. от Л. В. Г., както и частна жалба вх.№ 11310 от 15.11.2016 г., също подадена от Л. В. Г. и насочена срещу определение № 166 от 25.10.2016 г. По заявените в молбата с вх.№ 11308 от 15.11.2016 г. доводи и искания съдът намира следното: Както е посочено в разпореждането от 26.10.2016 г., постановено в отговор на молбата на Л. В. Г. с вх.№ 10384 от 20.10.2016 г., послужилото като основание за постановяването на определение № 166 от 25.10.2016 г. Удостоверение за наследници с изх.№ РИС 16 – УФОЛ – 375 от 13.10.2016 г. е изискано служебно от съда, а не по искане на адвокат К.. Основание да се процедира по този начин съставлява разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ГПК, която задължава съда в случаите на смърт на ищеца сам да вземе необходимите мерки за отстраняване на пречките за движението на производството. В случая разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН не може да намери приложение. Текстът на чл. 51, ал. 1 ЗН буквално гласи: „По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.”. Обстоятелствата по случая изключват приложението както на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН, така и на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН е приложима, когато заинтересувано лице (различно от наследника !) цели да се постигне определеност относно кръга на наследниците на починало лице в хипотеза на отсъствие на висящо гражданско дело. Настоящият случай не е такъв. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН пък не е приложима, защото висящо гражданско дело е налице, но то е заведено не срещу, а от В. В. Г. и Л. В. Г. Едновременно с това разпоредбите на чл. 227 ГПК и чл. 230, ал. 1 ГПК задължават съда, при липса на други данни за универсално правоприемство, да конституира като страна в процеса на мястото на починалия ищец именно неговите наследници по закон, кръга на които се установява от официалния документ - удостоверение за наследници. Ето защо доводите и исканията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от молбата с вх.№ 11308 от 15.11.2016 г. се явяват неоснователни. Не са налице основания за оттегляне на постановеното на основание чл. 227 ГПК определение № 166 от 25.10.2016 г. и заявеното искане за отменяване на същото (т.е. – за прекратяване на производството по отношение на Л. В. Г.) от настоящия състав следва да бъде оставено без уважение. Следва да се пристъпи към администриране на подадената от Л. В. Г. частна жалба с вх.№ 11310 от 15.11.2016 г. (каквото е и евентуалното искане по молбата с вх.№ 11308 от 15.11.2016 г.), по чиято допустимост следва да се произнесе другият тричленен състав, определен при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Администрирането следва да се извърши еднолично от съдията – докладчик. По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия