Решение № 3477 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14522/2015 г.

Решение № 3477 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14522/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. обжалва решение № 1867/12.10.2015 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 2864/2013 г., в частта, в която е изменен ревизионен акт № 241301227/27.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П. като е намален размера на допълнително начисления ДДС на Зора 2003 ЕООД от 4 724.93 лева на 159.52 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост, немотивираност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Конкретното оплакване е по отношение възприетия от съда метод за изключване на всички фактури, които не са подписани за получател или не са подписани от лицата, работещи за ревизираното дружество. тези изводи, според жалбоподателя са направени въз основа на заключение на СГЕ, което не е изследвало подписа на Л. М., назначен като снабдител по трудов договор в дружеството. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Конкретни съображения за неправилност на решението са изложени в представените по делото писмени становища от 25.10.2016 г. и от 18.10.2017 г. на гл. юрк. Г. К. - процесуален представител на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. П.. Ответникът - Зора - 2003 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. П. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Зора - 2003 ЕООД, гр. С. Загора са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 4724.93 лева и съответните лихви, резултат от неотчетени фактури от "Д. С. З." АД и "К. О." ЕООД. Ревизията е проведена по особения ред, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от неотчетени фактури, поради което данъчната основа за облагане с ДДС е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Дружеството оспорва само начисления ДДС по фактурите, издадени от "Д. С. З." АД и "К. О." ЕООД. Органите по приходите са приели, че стоките, предмет на конкретно посочени в ревизионния доклад фактури са получени от ревизираното лице, не са налични и са реализирани, без да е начислен ДДС. Д. задължения са изчислени като е използвана обичайната надценка, използвана от дружество при продажба на цигари и ваучери - 6 %. ДДС за м. 12.2008 г. по фактурите, издадени от "Д. С. З." АД през 2008 г. е начислен ДДС общо в размер на 1925.30 лева, а по фактурите издадени през същия период от "К. О." ЕООД - 148.73 лева. По фактурите издадени от посочените доставчици през 2009 г. за данъчен период м. 12.2009 г. е начислен ДДС съответно 400.87 лева и 14.04 лева. За м. 12.2010 г. съответно 336.55 лева и 1584.39 лева, за м. 12.2011 г. - 154.24 лева и 160.85 лева. С обжалваното решение съдът е изменил ревизионния акт като е намалил размера на оспорения допълнително начислен ДДС от 4724.93 лева на 159.52 лева и съответните лихви. За да постанови този резултат, съдът въз основа заключението на съдебно - графологическата експертиза /СГЕ/ е приел, че общо пет фактури, издадени от Д. С. З. АД и К. О. ЕООД са подписани от служители на получателя Зора - 2003 ЕООД, а именно: фактура № 17598001762/15.04.2008 г. издадена от К. О. ЕООД, в която подписът за получател е положен от И. Д. И., както и 4 фактури, издадени от Д. С. З. АД /с предишно наименование Т. Г. - Деливъри АД/ № 2693109910/24.03.2011 г., № 2693110961/28.04.2011 г., № 2693111034/30.04.2011 г. и № 2693111598/19.05.2011 г., в които подписът за получател е положен от С. Х. Г. и двете работили по трудово правоотношение с ревизираното лице. Към последните е налице подписан от получателя, чрез С. Х. протокол за приемане на стоката по фактурите. За останалите фактури от заключението на СГЕ е установено, че подписите за получател не са положени от лице, работещо за Зора- 2003 ЕООД, съответно не съдържат подпис за получател или не са представени по делото. При тази факти, съдът е приел за доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е потвърдил начислен ДДС в размер на 159.52 лева по фактурите издадени от "Д. С. З." АД и "К. О." ЕООД за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 12.2011 г. В останалата част е приел, че данъкът е начислен незаконосъобразно и е изменил ревизионния акт като е намалил размера на обжалваните задължения по ЗДДС. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото. Съдът е изяснил спора от фактическа страна като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно - графологическа експертиза и съдебно - счетоводна експертиза. Въз основа на установените по делото факти, законосъобразен е изводът, че с изключение на общо пет фактури, по делото не е доказано доставянето на стоки по фактурите, издадени от Д. С. З. АД и К. О. ЕООД. Изключването на фактурите, които не са подписани от ревизираното лице е с оглед преценката на спорния по делото фактически въпрос относно наличието на данни за укрити приходи от продажбата на стоки по тези фактури. Правилно в тази връзка съдът е възложил доказателствената тежест за установяване основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК на органите по приходите и на ответника в съдебното производство. За да се приеме, че са налице данни за укрити приходи и основание за прилагане на особения ред за облагане с ДДС следва да се докаже, че стоките, предмет на спорните фактури са доставени на ревизираното лице от посочените доставчици, респективно, че то е разполагало с издадените му фактури и не ги е отразило в счетоводството си. По делото, с изключение на 4-те фактури за 2011 г., издадени от "Д. С. З." АД, не са налице други доказателства за доставяне и приемане на стоката от "Зора-2003" ЕООД. Поради това правилно съдът е преценявал получаването на стоката, според истинността на представените по делото фактури, които са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Съдът е изложил мотиви, че фактурата представлява годен първичен счетоводен документ и годен данъчен документ по смисъла на чл. 114 ЗДДС, доколкото законът не предвижда като задължителен реквизит подписа на получателя по доставките. Подписването на фактурите от ревизираното дружество е изследвано с оглед установяване на спорния по делото въпрос за получаването на стоките и задължението за тяхното отчитане в счетоводството му, респективно възникването на приход от последващата продажба на стоките. По фактурите, за които СГЕ е установила че не са подписани от лицата, наети по трудово правоотношение при ревизираното дружество и от управителя за ревизирания период - Р. М., правилно съдът е приел, че не се установяват данни за укрити приходи от продажби на стоките. Обстоятелството, че заключението на СГЕ е дадено, без да е изследван подписа на един от служителите в дружеството Л. М., назначен първоначално като автомонтьор, а впоследствие като снабдител в дружеството, не променя този извод. Твърдението, че това лице, с оглед заеманата длъжност е получавало стоки от името на "Зора-2003" ЕООД не се подкрепя от останалите доказателства по делото - писмените обяснения на управителя Р. М., дадени в хода на ревизията и показанията й като свидетел в съдебното производство. Свидетелката е посочила лицата, които са получавали стоката, които са заемали длъжност продавач - консултант. Подписите на всички тези лица - К. Ц. М., И. Д. И., С. Х. Г., М. И. Р. и Р. Г. М. са били предмет на изследване от СГЕ. Данни за други лица, получавали стоките по спорните фактури не са установени по делото, включително и от писмените обяснения на доставчиците. Следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство директорът на дирекция ОДОП - П., чрез процесуалния си представител не е оспорил заключението на СГЕ като непълно и не е направил доказателствени искания са допълнителна СГЕ за изследване подписа на Л. М.. При липса на доказателства, че стоките по процесните фактури са доставени на ревизираното дружество, липсата им не може да се презумира като последваща продажба и да обоснове приложението на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. ДОПК. По тези съображения, решението в обжалваната част, в която е изменен ревизионния акт като е намален размера на допълнително начисления ДДС върху продажби на стоки от неотчетени фактури от "Д. С. З." АД и "К. О." ЕООД е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски. За пълнота на изложеното и с оглед конкретното възражение в касационната жалба, следва да се посочи, че в протокола от с. з. на 25.02.2014 г. е отразено направено от процесуалния представител на администрацията възражение за прекомерност на претендираното от дружеството възнаграждение за адвокат. Като е обсъдил това възражение при присъждането на разноските съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 360 лева, изплатено адвокатско възнаграждение по договор от № 00176/18.11.2016 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,