Решение № 906 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2008 г.

Решение № 906 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на Н. Г. Д. и Б. И. П., и двете от с. О., община Ч., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 2.VI.2008 год. по гр. д № 21/2008 год., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК с определение от 4.III.2009 г. по въпросите за доказателственото значение в производство по иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за установяване право на собственост към момента на одържавяване на гори на писмени документи при недеклариране на горите през 1949 г. съобразно Указ № 573/1949 г. и при липса на нотариални актове. Ответниците по касационната жалба Д. л. с. Х. и Регионално у. на горите С. не са заявили становище пред настоящата инстанция. Ответникът ОС "З" Чепеларе е заявил становище за неоснователност на касационната жалба. ВКС на РБ, състав на IV ТО, като провери атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, приема следното: С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Ч. РС от 21.ХI.2007 год. по гр. д. № 74/2007 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Д. и Б. П. искове по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ Чепеларе, ДЛ Х. и РУГ С. правото им като наследници на Х. Т. П. и В. Т. П. да им бъде възстановена собствеността върху находящите се в землището на с. О. гора от 46 дка в м. "Б", гора от 12 дка в м. "Беговица", гора от 3.167 дка в м. "М", гора от 5 дка в м. "М", гора от 1 дка в м. "Б", гора от 3.250 дка в м. "Р", гора от 0.500 дка в м. "Р" и гора от 10.667 дка в м. "С". За да постанови решението, Смолянският ОС е приел, че като доказателство за твърдяната собственост на братя Х е представен Д. на идеалните имуществени дялове на Г. производителна кооперация "О" с. О. от 15.IХ.1941 г. - 15.I.1942 г., в който са записани: по т. 19 за м. "Б" - 46 дка голина, водени на братя Т; по т. 5 за м. "Б" - 24 дка гора, водени на братя Т братя П.; за м. "М" - по т. 2 - гора от 9.5 дка, водени на бр. Пелтекови, бр. Терзиеви и К., и по т. 40 - гора от 10 дка, водени на братя Т братя П.; за м. "Б" - по т. 5 - гора от 2 дка, водени на братя П. Ил. П.; за м. "Р" - по т. 20 и т. 21 - гори 6.5 дка и 1 дка, водени на братя Т братя П.; за м. "С" - по т. 26 - гор 32 дка, водени на братя Т, П. и З. Кооперация "О" е създадена за стопанисване на горите в ревир "О", които са продавани на съответните лица по Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия. След изплащането на горите с петгодишни вноски /петинки/ и въз основа на инструментарно измерване притежателите на горите се снабдяват с нотариални актове. След като липсва такъв нотариален акт, продажната стойност на горите не е изплатена и лицата не са станали собственици на съответните идеални части. Освен това, последните по време документи, представени по делото, са от 1947 г. и няма данни при отнемането на горите по силата на ЗССЧГ от 1947 г. и ЗСПГ с измененията от 1950 г. дали и на какви идеални части от спорните гори са били собственици наследодателите П. в сравнение с данните от 1941-1942 г. С оглед сочените площи отнемането им е станало по ЗСПГ, поради което към 1949 г. наследодателите е трябвало да декларират горите си по силата на Указ 573 за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти. По влязло в сила решение от 27.ХI.2007 г. по гр. д. № 135/2007 г. по иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ РС Чепеларе е приел, че представените по делото Д. на имуществените дялове на ГПК "О", започнат на 06.IХ.1941 г. и завършен на 15.I.1942 г., Списък на съпритежателите на ревир "О" от 1938 г., Списък на членовете горовладелци на кооперация "О" на комисия от 23.Х.1941 г. и С. на членовете горовладелци на кооперация "О", които получават сума срещу идеалните дялове и от добитите материали през стопанската 1945-1946 г., представляват доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за правилно разрешението, дадено в посоченото решение. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници в съсобственост като идеални части от ревира. По силата на чл. 13, ал. 3 от с. з. правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Със Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия /ЗПНДГСО - ДВ бр. 61/1911 г./ е предвидена продажба на държавни гори в землището на с. О. на досегашните притежатели на яйлаците с изплащане на стойността им в петгодишен срок от обнародването на закона. За продадените по този закон гори е предвидено снабдяването от мировия съдия на притежателите с нотариални актове след окончателното изплащане на продажната цена и въз основа на точното /инструментарно/ измерване и на издадено от съответния лесничей удостоверение за изплащане на цената. Следователно тези нотариални актове са констативни - те не създават, а само установяват съществуването на права, т. е. законът свързва възникването на право на собственост с момента на плащане на последната вноска /петинка/, което се удостоверява от съответния лесничей. Със Закона за задружно стопанисване на частните гори /ЗЗСЧГ - ДВ бр. 25/05.II. 1942 г./ са уредени имуществените отношения на член-кооператорите, внесли в горовладелските кооперации собствени гори.