Определение № 3175 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против определение № 378/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12767/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ в производството по делото. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбата му – уважена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд – София-град е образувано по жалба с вх. № 30623/05.12.2025 г. по описа на АССГ, подадена от Г. В. К.. С определение № 42319/17.12.2025 г. административният съд е оставил без движение жалбата, като е дал конкретни указания за отстраняване на нередовностите по нея. С молба от 30.12.2025 г. К. е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса, както и да му бъде предоставена правна помощ. С оспореното в настоящото производство определение, съдът, въз основа на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс, предоставена от Агенция по вписванията справка и приложено решение за прекратяване на брак от 15.02.2017 г., приел, че имотното състояние на К. не може да обоснове необходимост както от освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото, така и от предоставяне на безплатна правна помощ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът мотивирано се е произнесъл по направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставянето на правна помощ по делото, след като е съобразил представените доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства. Анализът на доказателствата обосновава еднопосочен извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. Видно от приложено към исковата молба решение за прекратяване на брак от 15.02.2017 г. към момента на прекратяване на брака Г. К. и В. В. В. са имали общо имущество на обща стойност от 671 000 лева. В съдебният акт на СРС в посочено, че всички имоти са поставени в изключителен дял на В. В. В., а делът на Г. В. К. е изравнен извънсъдебно преди съдебното решение. Значителната сума, която К. е получил като дял от общото семейно имущество преди 8 години и приложената справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че лицето притежава имущество, от което може да реализира доходи, мотивира настоящият състав да приеме, че не може да се заключи, че лицето не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса, която е в минимален размер от 10 лева. На следващо място, правилно съдът е отказал и предоставянето на безплатна правна помощ по делото. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. По преценка на съда безплатната правна помощ, вкл. и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството, законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си дали да предостави или откаже предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 4 ЗПП, съдът извършва на база представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, съобразявайки доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното, безплатна правна помощ по чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящия случай исканата от Г. В. К. правна помощ не е оправдана с оглед интересите на правосъдието. Интересите на жалбоподателя в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало при осъществяване на контрола за законосъобразност на административните актове по силата на чл. 168 АПК, изискващ проверка на всички основания по 146 АПК. В заключение следва да се обобщи, че видът и предметът на съдебното производство, за което жалбоподателят е поискал предоставянето на безплатна правна помощ по реда на ЗПП, не налагат задължителното участие на процесуален защитник по делото, нито разкриват наличието на полза за жалбоподателя, която да е съизмерима с предоставянето на помощта и от тази гледна точка последната да се явява оправдана с оглед интересите на правосъдието. Предвид изложените съображения, обжалваното определение на АССГ е постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна, поради и което определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,