Определение № 10345 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2025 г.

Образувано е по частна жалба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - [населено място] срещу определение № 108/04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11752/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и искане за отмяната му. Върховният административен съд, трето отделение, след преценка на допустимостта на частната жалба, приема, следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 230 от АПК, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 11752/2023г. по описа на Административен съд София - град е образувано по искова молба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - [населено място] срещу„ТЕЛК Стара Загора и НЕЛК“ и съдия М. - съдия в административен съд гр. Хасково, с която моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в причинено [заличен текст], [заличен текст], причинени от незаконосъобразни бездействия на ответниците. С допълнителна искова молба въвежда още двама ответници ЕВН и Административен съд гр. Хасково, като моли да му бъде присъдено обезщетение от 200 000 лв., представляващи претърпени вреди от ищеца от бездействие и злоупотреби на ответниците. След оставяне на исковата молба без движение и дадени на ищеца конкретни указания с разпореждане от 12.12.2023г., П. е направил искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на адвокат по чл.23 ЗПП, като представя декларация по чл. 23, ал.3 ЗПП. С обжалваното определение, Административен съд София-град е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по делото за отстраняване нередовностите по исковата молба, като е приел, че е налице пречка за предоставянето на правна помощ по чл.24, т.2 ЗПП, за което е изложил подробни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция. Със същото определение е оставил без разглеждане предявената искова молба, поради неотстраняване на нередовностите в указания срок и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно действащата нормативна уредба безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП, каквато се иска, се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). Според разпоредбата на чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. За настоящото съдебно производство не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е изцяло по преценка на съда, след като вземе предвид и всички обстоятелства по чл. 24 ЗПП. Независимо от горното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у ищеца, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП, когато констатира, че предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Това разрешение следва от разпоредбите на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Настоящият състав намира, че в случая първоинстанционния съд правилно е преценил и наличието на хипотезата на чл. 24, т. 2 от ЗПП. По отношение на прекратяване на производството и оставяне на исковата молба без разглеждане, правилен е изводът на съда, че ищецът не е отстранил в указания му с разпореждането от 12.12.2023г. срок нередовностите в исковата молба, поради което същата следва да бъде върната и производството по делото прекратено. За да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува само право на иск. То трябва да бъде редовно упражнено чрез редовно предявяване на иска, което в случая не е сторено. Предявяването на иска е най-важното процесуално действие и затова законодателят е определил редица предпоставки за надлежното му упражняване. Една от тези предпоставки е редовността на исковата молба, която следва да отговаря на изискванията на чл. 127-129 от ГПК. Нередовното упражняване на правото иск с нередовна искова молба, както е в конкретния случай, има за последица упражняване правомощията на съда по чл. 129 от ГПК, което и съдът е изпълнил. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение