Определение № 33 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 22/2013 г.

Обжалвано е определение № 2331 от 20.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 1807/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. П. П. от [населено място] против заповед за изпълнение на парично вземане № .... от .... год. по ч.гр.дело № 6248/2012 год. на Бургаския районен съд в частта за разноските. Недоволен от въззивното определение е И. П. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като излага съображения, че е в невъзможност да заплаща, претендирайки да му се опростят всички задължения към „В.” поради влошено здравословно състояние и оставане без работа. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба вх.№ 14389 от 11.10.2012 год. и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да остави частната въззивна жалба без разглеждане окръжният съд е приел, че съобщението за издаване заповедта за изпълнение заедно със самата заповед е връчено на длъжника /жалбоподател/ по реда на чл.46, ал.2 ГПК чрез съпругата му на 03.08.2012 год., а частната жалба е подадена на 22.08.2012 год. след изтичане на срока, посочен от районния съд. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил, че частна жалба е подадена след срока по чл.275, ал.1 ГПК, но и след посочения двуседмичен срок от районния съд, който и съгласно чл.62, ал.3 ГПК е пропуснат, поради което като процесуално недопустима правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение