Определение № 11996 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ срещу Определение № 2692/28.08.2024 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 567/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба вх. № 2968/16.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ срещу Определение № 2526/30.07.2024 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело №567/2024 г., с което на основание чл. 200, ал.1 АПК е отменено Решение № РД-21-80/17.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ относно прекратяване на производството по оценка на проектното предложение BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ на Висла ЕООД и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че Административен съд – Благоевград неправилно е преценил подадената частна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ срещу Определение № 2526/30.07.2024 г. за процесуално недопустима на основание чл. 215, т.4 АПК и неправилно е тълкувал чл. 200, ал.2 АПК относно правото на жалба на административния орган срещу определението по чл. 200, ал.1 АПК. Сочи, че съгласно чл. 131 АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен ако не е предвидено друго, а изключението от правилото не е предвидено нито в АПК, нито в друг закон, поради което счита че частната жалба е допустима за разглеждане и е следва да бъде препратена до касационния съд, а не да бъде оставена без разглеждане. Счита, че щом чл. 200, ал.2 АПК не изключва изрично правото на жалба на административния орган и не може по тълкувателен път, то да бъде ограничено в разрез с правото предоставено от чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България. Изтъква още, че отричайки правото на административния орган на жалба срещу определението по чл. 200, ал.1 АПК съдът нарушава принципа на равенство на страните в съдебното производство, всяко от които има равни възможности за защита на своите интереси. Сочи, че Законът за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) има характер на специален процесуален закон, предвид че регламентира специален ред за издаване на актове по него, различен от общия по АПК, поради което счита че не намира приложение Тълкувателно решение №2/24.03.2021 г. на Върховен административен съд по тълкувателно дело № 10/2019 г., а обратното ще лиши административния орган от ефективен достъп до съд. Иска определението да бъде отменено, а частната жалба изпратена за разглеждане от касационния съд. Ответникът – „Висла“ ЕООД, гр. Петрич изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По отношение на твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение, заявени в частната жалба, жалбоподателят не сочи конкретни доводи, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не е длъжен да ги обсъжда. С оглед останалите наведени твърдения и доводи, спорът се свежда до правилно приложение на закона – чл. 200 АПК и извода на съда за недопустимост на жалбата на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ срещу Определение № 2526/30.07.2024 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело №567/2024 г. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Благоевград е било Решение № РД-21-80/17.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“, с което на основание чл. 34, ал.4, т.2 ЗУЕФСУ е прекратено производството по оценка на проектното предложение BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“, подадено от Висла ЕООД. Съдът развива производството по реда на глава десета, раздел ІV - чл. 197 – 201 АПК съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 4 ЗУСЕСИФ, което приключва с Определение № 2526/30.07.2024 г. по адм. дело №567/2024. С последното на основание чл. 200, ал.1 АПК Административен съд – Благоевград отменя Решение № РД-21-80/17.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“. Съгласно чл. 200, ал. 1 АПК по жалбата срещу изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа и изпраща преписката на органа за решаване на искането по същество. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението, с което съдът се произнася по законосъобразността на изричния отказ да разгледа едно искане по същество, подлежи на обжалване, но само от страните, участващи в административното производство. Страните, участващи в административното производство, съгласно чл. 27, ал. 1 АПК, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Той по закон има правомощието да разреши съответното искане, с което е сезиран. Ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ има властта съгласно чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ да се произнася по възражения на кандидата, чието проектно предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка като прекрати производството спрямо него. Следователно Ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ безспорно извършва дейността си като решаващ орган, а не като страна в административното производство по оценка на допустимостта на проектното предложение. С оглед изложеното правилен и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е страна в административното производство и следователно не е активно легитимиран да подаде жалба съгласно изричната разпоредба на чл. 200, ал.2 АПК. Тълкувайки разпоредбата на чл. 200 АПК (виж ТР № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. ОСС I и II колегии) Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд установява съдържанието на правната норма в смисъл, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Задължителни са и за всички физически и юридически лица, участници в административните производства. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че горепосоченото тълкувателно решение не разпростира действието си върху производствата по ЗУСЕФСУ. Самият Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление в чл. 27, ал.1 определя процесуалния ред за оспорване на издадените по него актове и в частност в чл. 27, ал. 4 изрично е посочено, че „В случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.“ Налага се извод, че Административен съд – Благоевград правилно е определил процесуалния ред, по който е правил производството по оспорването на Решение № РД-21-80/17.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ - глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.“ Именно в това производство се намира чл. 200 АПК и той се прилага съгласно ТР № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. ОСС I и II колегии. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че дадено тълкуване на чл. 200, ал.2 АПК поставя страните в съдебното производство в неравнопоставено положение и това нарушава принципа от Правото на Европейския съюз за осигуряването на ефективни правни средства за защита. Съгласно чл. 19, пар. 2 от Договора за Европейския съюз, държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – принцип на процесуалната автономия. Според този принцип, всяка държава членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила на съдебните производства, предназначени да гарантират защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. В производството по чл. 34, ал.4 ЗУСЕФСУ кандидатът, подал възражение, което е отхвърлено има право на жалба съгласно чл. 27, ал. 4 с.з. и това е именно националното средство за защита. Достъпът до съд е осигурен без да е задължително да е двуинстанционен и за административния орган. Последно е обяснимо и с етапа на административното производство - по чл. 34 ЗУСЕФСУ, това е етапът на административна проверка за съответствие и допустимост на проектното предложение. То не се оценява все още по същество и няма решение по същество. Следователно интересът на страната в производството е да предизвика административния орган да се произнесе по същество (да изпълни правомощието си) възможно най-бързо и в рамките на закон и именно с тази цел е ограничена функционалната компетентност на съда по този вид дела и това не е в противоречие нито решенията на СЕС по чл. 19, ал. 2 ДЕС, нито с решенията Конституционният съд на Република България относно ограничаването функционалната компетентност на съдилищата в системата на съдебната власт за определени дела. Изводът е в съгласие и с практика по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, съгласно която всяка държава страна по Конвенцията, има правото да уреди във вътрешното си законодателство броя на съдебните инстанции за всяко съдебно производство. Следователно чл. 200, ал. 2 АПК съответства и на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. С оглед гореизложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че е било налице нормативно основание за прилагане на глава десета, раздел IV АПК и ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ не е легитимиран да оспорва постановеното от него определение. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. В горния смисъл има постановени редица определения на Върховния административен съд, като: Определение № 5925/06.06.2023 г. по адм. дело № 5177/2023 г. на ВАС, VІІ отд., оставено в сила с Определение № 8207/28.07.2023 г. по адм. дело № 7082/2023 г., Петчленен състав - ІІ колегия; Определение № 2537/09.03.2023 г. по адм. дело № 1596/2023 г. на ВАС, VII отд., оставено в сила с Определение № 5453/23.05.2023 г. по адм. дело № 3777/2023 г. на ВАС, Петчленен състав - ІІ колегия; Определение № 5741 от 31.05.2023г. по адм. дело № 5102/2023 г., оставено в сила с Определение № 7600/10.07.2023 г. по адм. дело № 6150/2023 г., Петчленен състав – ІІ колегия; Определение № 2425/29.02.2024 г. по адм. дело № 1811/2024 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 6451/15.06.2023 г. по адм. дело № 3041/2023. на ВАС, VІІ отд., оставено в сила с Определение № 8200/28.07.2023 г. по адм. дело № 7083/2023 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия; Определение № 5979/06.06.2023 г. по адм. дело № 5051/2023 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 7721/12.07.2023 г. по адм. дело № 5670/2023 г. на ВАС, VІІ отд., оставено в сила с Определение № 8414/17.08.2023 г. по адм. дело № 7640/2023 г. на Петчленен състав – ІІ колегия и др. По изложените съображения частната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ е неоснователна, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, и съответно на закона следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 1500 лв. за възнаграждение за адвокат. Разноските се присъждат по списък и доказателства за реалното им извършване, представени ведно с писмения отговор по частната жалба. Водим от изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, т. 2, пред първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,