Определение № 552 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на влязло в сила решение № 966 от 4 юли 2016 г. по в.гр.д. № 1294/2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1002 от 22.03.2016 г., постановено по гр.д. № 5885/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив. В молбата за отмяна се поддържа, че постановеното Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС се явява основание за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Пловдив /последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 557 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 4229/2016 г. на ВКС/, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от молителя срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, тъй като последното е постановено при наличие на противоречива съдебна практика, която е уеднаквена с процесното тълкувателно решение, като са дадени задължителни указания по прилагането на закона. Ответникът по молбата – „Национална електрическа компания“ ЕАД е депозирал отговор, в които заявява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна. Поддържат, че тълкувателното 1 решение не е сред основанията за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: Изложените в молбата като фактически твърдения основания за отмяна, а именно наличието на Тълкувателно № 4 от 01.02.2021 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, прието след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, не покрива хипотезисите на правните основания, посочени от молителя по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Други фактически твърдения, освен факта на последващо прието тълкувателно решение на ВКС, не са изложени в молбата като обосноваващи отмяната. Съгласно т.1 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Прието е, че тълкувателното решение не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по индивидуален правен спор, последното не може да има значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ предмета на делото. Последващото тълкувателно решение не е и доказателствен факт по конкретното дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Даденото задължително тълкуване на приложимия по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК по реда на чл.307 ГПК. Последващото тълкувателно решение не се включва и в приложното поле на основанието по чл.303, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като по смисъла на последната разпоредба, актът, на който е основано решението, е властнически акт, т.е. акт 2 на съд или държавно учреждение, който не е нормативен и не съдържа правила за поведение. Когато нормативният акт съдържа разпоредба, с която изрично се придава обратно действие на правната уредба, т.е. спрямо юридически факти, възникнали преди влизането му в сила, се създава ново правно положение и възниква основание за предявяване на нов иск, но не се поражда основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Тълкуването, като процесуална дейност, не засяга решаването на индивидуален спор, а разкриване съдържанието на закона и затова решението по тълкувателното дело няма преюдициално значение за решаването на конкретно дело, а има отражение при прилагането на нормативния акт при неограничен кръг дела. В т.10 на същото тълкувателно решение е прието, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима, като е направено разграничение в кои хипотези липсата на фактически твърдения, покриващи някое от основанията, се свързва с нередовност на молбата за отмяна, при която на страната се дължат указания за отстраняване на нередовността и в кои случаи, ВКС не дължи даване на указания. В конкретния случай сме изправени именно пред втората хипотеза, тъй като освен наличието на последващо момента на постановяване на атакуваното решение, тълкувателно решение на ВКС, други фактически твърдения за отмяна не са изложени, а изложените такива не са между правните основания за отмяна, изчерпателно уредени в чл.303, ал.1, т.1-т.7 и чл.304, ал.1 ГПК. Ето защо, молбата за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане. На ответната страна следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски в настоящото производство, които са в размер на 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение