Определение № 2150 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2026 г.

от 21.10.2024 г. на „Кишан“ ЕООД и е изпратена преписката на органа за произнасяне съобразно дадените указания. Следва молба на дружеството от 04.11.2025 г., с която е представен договор за правна помощ и списък с разноски, като на осн. 176а, ал.1 АПК е предявено искане за допълване на определението в частта за разноските с присъждане на разходите за държавна такса в размер на 50,00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв. По депозираната молба е постановен оспорения съдебен акт - определение № 39163 от 25.11.2025 г., с което е допълнено определение № 36023 от 03.11.2025 г. в частта за разноските, като е осъдена Столична община да заплати на „Кишан“ ЕООД само сумата от 25,00лв. - разноски по делото за държавна такса. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че искането на жалбоподателя за разноски е предявено своевременно, но до постановяване на съдебния акт са представени доказателства за заплащане само на държавна такса по оспорването, но не и за адвокатско възнаграждение, поради което е присъдена платената държавна такса и то съобразно уважената част на жалбата. Обосновава изводи, че редът по глава десета, раздел ІV от АПК за реализиране на търсената защита срещу оспорения акт, издаден на основание чл.56, ал.2 АПК, е предвиден с разпоредбата на чл.56, ал.4 АПК и липсата на знание за това у жалбоподателя не му осигурява процесуалната възможност да ангажира доказателства, вкл. за направени разноски, след постановяването в закрито заседание на крайния съдебен акт. Определението е правилно. Допустимият предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е процесуален акт на административен орган по чл.56, ал.2 АПК за прекратяване на административно производство, с оглед на което и според разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК, жалбата е разгледана в производство по глава десета, раздел ІV АПК - по чл. 197 и сл. АПК. Съгласно чл. 199 АПК, жалбата се разглежда в закрито заседание, т.е. произнасянето на съда в закрито заседание е предписано от закона и не би следвало да създаде у жалбоподателя неяснота и заблуждение относно срока за доказване на направените по делото разноски. Процесуалният ред по чл.197 и сл. АПК е нормативно правило и е без значение кой е конкретният съдия-докладчик, определен да разгледа делото, за да бъде съобразено с него процесуалното поведение на страната, както неоснователно се поддържа в частната жалба. Безспорно е, че до постановяване на крайния съдебен акт оспорващият не е представил доказателства за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което правилно съдът е отказал да ги присъди. Договорът за правна помощ е подписан на 12.08.2025 г., но е представен едва с молбата от 04.11.2025 г., подадена от дружеството на осн. чл.176а АПК. Както основателно се сочи в оспореното определение, несвоевременното доказване на разноските е преклудирало правото на възстановяването им, независимо, че са действително направени. Горните изводи следват и по аргумент от т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, а наведените от жалбоподателя доводи в обратен смисъл са неоснователни. Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно и да бъде доказана надлежно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, а при приключването му в закрито съдебно заседание - до постановяване на съответния акт на съда. В отговор на доводите на касационния жалбоподателя, следва да се посочи, че настоящата хипотеза е различна от производствата по чл. 145 АПК, в които жалбите се разглеждат в открито съдебно заседание, но по някаква причина производството е приключило с прекратително определение. Тогава страната би била лишена от възможност да докаже претенцията си за разноски до постановяване на съдебния акт, приключващ производството, както правилно е прието в съдебната практика, цитираната от жалбоподателя. Същата обаче е неотносима за случая, тъй като според определения от закона ред, процесната жалба е следвало да се разгледа в закрито заседание и за оспорващия не е съществувало оправдано очакване съдът да забави произнасянето си. Предвид изложеното, оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила.