Определение № 1688 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. З. М., срещу определение № 28220/26.08.2025г., постановено по адм. дело № 394/2025г. на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против писмо изх. № РВТ24-ГР94-4007 (4)/13.12.2024г. кмета на район „Витоша“, Столична община и производството по делото е прекратено. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговото обезсилване. Съдържащата се в удостоверението информация представлявала основа за издаване на решение за възстановяване на собственост. Документа установявал част от релевантната за административния орган по възстановяване на собствеността информация. Отказа за издаване на удостоверение и скица по ППЗСПЗЗ представлявало индивидуален административен акт. Ответникът – кмета на район „Витоша“, Столична община, не взема становище по жалбата. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. З. М., срещу отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община, обективиран в писмо с изх.№ РВТ24-ГР94-4007 (4)/13.12.2024г., да издаде заповед за изменение на съдържание на удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдът е установил, че техническата служба на район „Витоша“ Столична община, е издала Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, по молба вх. Рег.№ СТ-92-00-122/19.12.2001г. и № СТ-92-00-103/27.05.2002г. от ОСЗГ – Витоша, в уверение на това, че бившият имот пл.№ 33 от кад. лист № 609, с площ 3050 кв.м. по плана на в.з. „Килиите“, е заснет и отразен в кадастралния план на гр. София, изработен през 1960г. и в разписен лист на в.з. „Килиите“, е бил записан на М. К. Л., И. Ц. Г., Ц. С. М., Й. Г. П. и Х. И. С.. Отразено е, че имотът е нанесен в кадастралния план и ЗРП на населеното място в.з. „Килиите“, одобрен с решение № 48 по Протокол 32/10.12.2001г. В удостоверението е отбелязано в кои имоти попада процесния с отбелязване на наличното застрояване. Към удостоверението е приложена скица, на която е защрихована част от имота с площ от 1240 кв.м., попадаща в парцели XIV-536, XV-535, XVI-534 и XVII-533. Въз основа на удостоверението е издадено приложеното решение № 6826 от 17.10.2003г, на ОСЗГ Овча купел, с което по заявление на жалбоподателя – М. З. М., е признато правото на собственост на наследниците на М. К. М., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на имота предмет на горепосоченото удостоверение – имот пл.№ 33, к. лист 609, ливада от 3.033 дка. Възстановено е правото на собственост в съществуващи стари реални граници за площ от 1.240 дка, в частта попадаща в парцели XIV-536, XV-535, XVI-534 и XVII-533 (съгласно цитираното Удостоверение на техническата служба) и е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници за останалата част от имота – 1,793 дка. По делото не са представени доказателства за оспорване по законовия ред на това решение. Съдът е приел, че с решението на ОСЗГ производството по възстановяване на собствеността по искане на заинтересованите лица е приключило, а удостоверението на техническата служба по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, няма самостоятелно значение, има само подготвителен характер в процедурата, която завършва с решението на ОСЗГ. Прието е, че писмо с изх.№ РВТ24-ГР94-4007 (4)/13.12.2024г. кмета на район „Витоша“, Столична община не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като същото е издадено по повод заявление на жалбоподателя за изменение на удостоверението, послужило за издаване на решението на ОСЗГ. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: На база изложението на М. в жалбата, станала повод за образуване на адм.д. № 394/2025 г. на Административен съд София - град, първоинстанционният съдебен състав обосновано е приел, че оспорването е насочено към съдържанието на издаденото удостоверение, а оспорване на съдържанието на документ по силата на чл. 81 ал. 2 от АПК е допустимо само по административен ред. Разпоредбата е ясна, поради което е безпредметно излагане на допълнителни мотиви по нея. Разпоредбата на чл. 145 и следващите регламентират реда за оспорване на административен акт, какъвто случая липсва. Съдът правилно е съобразил, че издаването на удостоверение по чл. чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, няма самостоятелно значение, има само подготвителен характер в процедурата по възстановяване на имоти по реда на ЗСПЗЗ и само по себе си не оказва влияние върху права, задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. В случая е налице издаден документ от страна на административния орган, т.е. страната в административното правоотношение е получила търсения с искането си правен резултат. Съобразно описания по – горе текст на чл. 81 ал. 2 от АПК, съдържанието на издаденото удостоверение може да бъде оспорено по административен ред. Предвид описаното, съдът правилно и обосновано е приел, че са налице условията на чл.159, т.1 от АПК, поради което с обжалваното определение жалбата срещу съдържанието на удостоверението правилно е оставена без разглеждане и образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Цитираните в жалбата тълкувателни решения само потвърждават становището на първоинстанционният съдебен състав за недопустимост на жалбата срещу съдържанието на вече издаденото на заинтересованото лице удостоверение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,