Определение № 67 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. В. и П. Б. П. от [населено място] срещу определение № 529 от 16.12.2022 г. по в. гр. д. № 123/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 133 от 16.09.2022 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, поради което искат неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което се намали присъденото в полза на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С посоченото въззивно решение съдът е потвърдил решение № Р-125 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 39/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., за всеки един от тях, настъпили в резултат на смъртта на новородената им на 02.11.2017 г. дъщеря И. П. П., починала на 04.11.2017 г., като същите са осъдени да заплатят на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед защитавания материален интерес, заплатеното адвокатско възнаграждение е далеч под минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението й, обн. ДВ, бр. 88/2022 г. Обжалваното определение е правилно. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответното лечебно заведение е под размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция преди изменението, обн. ДВ, бр. 88 от 2022 г.), който е 9530 лв., поради което съдът не е разполагал с правомощие го намали /в този смисъл са дадените в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения/. Ето защо правилно въззивният съд е приел възражението на жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,