Определение № 351 от 24.10.2018 г. на ВКС по д. № 1108/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Д. П., ответник по недопуснатата до разглеждане касационна жалба на Столична община, за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с присъждане на сторените за производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. Ответникът по молбата Столична община я оспорва като недопустима и неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на възнаграждението. ВКС намира молбата за допустима и отчасти основателна. Ответникът по касационна жалба/ сега молител/ е поискал своевременно присъждане на разноските с отговора на жалбата и е удостоверил извършването им в посочения размер с приложения договор за правна защита. Ответникът по жалба има право на сторените разноски, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска обжалване на въззивното решение, е акт, с който приключва делото пред касационната инстанция и с него съдът следва да се произнесе и по искането за разноски – чл.81 ГПК.Затова доводите на ответника по молбата за недопустимостта й и пълната й неоснователност не могат да бъдат споделени. Основателно е обаче възражението на ответника по молбата за прекомерност на разноските, по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед на характера и сложността на спора и приключването му в закрито заседание, ВКС намира, че на молителя следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 700 лв., като в частта до пълния размер искането се отхвърли поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Затова, на осн. чл.78, ал.1 и 3 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.