Решение № 1302 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2014 г.

Решение № 1302 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2014 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Област - Добрич против Решение № 127 от 27.10.2014 г. по адм. дело № 423/2014 г. на Административен съд - Добрич, VIII състав. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването на Решение № 33-14 по Протокол № 33 от заседание на Общински съвет, гр. Добрич, проведено на 24.06.2014 г., в частта по т. 2 относно продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот - земеделска земя /лозе/ с идентификатор № 72624.904.541 по КККР на гр. Добрич с площ 629 кв. м., актуван с АОС № 5092 от 13.05.2014 г. и са присъдени направените разноски. Позовава се на противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, както и отмяна на атакувания административен акт. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Образувано е въз основа на оспорване, обективирано в Решение № 33-14 по Протокол № 33 от заседание на Общински съвет, гр. Добрич, проведено на 24.06.2014 г., в частта по т. 2 относно продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот - земеделска земя /лозе/ с идентификатор № 72624.904.541 по КККР на гр. Добрич с площ 629 кв. м., актуван с АОС № 5092 от 13.05.2014 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че производството по приемане на оспореното решение е инициирано по предложение на Зам. Кмет "Финанси и общинска собственост" на община Добрич, с което се прави искане за допълване на Програмата за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост и тяхната продажба чрез публичен търг. Посочени са били шест имота - земеделска земя /лозе/, находящи се в гр. Добрич, като в тях е включен и имота, предмет на оспорване от областния управител - ПИ - земеделска земя /лозе/ с идентификатор № 72624.902.541 по КККР на гр. Добрич, с площ 629 кв. м., актуван с АОС № 5092 от 13.05.2014 г. По делото е приложен Акта за общинска собственост. При поименното гласуване са гласували 28 общински съветници - "ЗА" 28, против и въздържали се - 0. В представената административна преписка се съдържат Акт за държавна собственост № 3708 от 9.04.1979 г., както и писмо изпратено от Кмета на Община гр. Добрич до Областния управител на област Добрич, с което същият на основание чл. 58, ал. 1 от ЗОС му изпраща копия на новосъставени Актове за общинска собственост и скици на имотите по КК на гр. Добрич, вкл. и Акт за частна общинска собственост № 5092 от 13.05.2014 г. Оспореното решение № 33-14 по Протокол № 33 от заседание на Общински съвет Добрич, проведено на 24.06.2014 г. в частта му по т. 2, е взето при спазване на административнопроизводствените правила. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал допуснати нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане и приемане, включително на регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинските съвети приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определят конкретните правомощия на кмета на общината. Следователно наличието на материална компетентност за Общински съвет Добрич за приемане на оспореното решение е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху имотите - предмет на решението. Община Добрич се легитимира като собственик на имота - предмет на оспореното решение на Общински съвет Добрич, със съставения и вписан акт за частна общинска собственост. Между страните няма спор относно идентичността на имота, а и тя се установява от описанието им по двата акта. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗОбС актът за общинска собственост няма конститутивно действие, т.е. същият не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. По аргумент от нормата на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗОбС, представеният по делото АОС е официален удостоверителен документ, чиято истинност не е оспорена в производство по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и следователно има обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Актовете за държавна собственост имат същата доказателствена сила по чл. 5 от ЗДС, с каквато се ползват и актовете за общинска собственост по силата на чл. 5 от ЗОС. За да имат удостоверителна сила обаче, АОС трябва да са съставени при спазване на предвидените в закона процесуални правила. Такава процедура към момента на съставяне на процесният АОС с оглед правното основание за издаването му - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, е уредена в разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от ЗОбС /нова, ДВ, бр. 15 от 18.02.2011 г./. Нормата предвижда, когато имот - държавна собственост, е преминал в собственост на общината по силата на закон, АОС да се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 и в 7-дневен срок от получаването на препис от вписания акт за общинска собственост областният управител да отпише имота от актовите книги за държавна собственост и да предаде имота на общината. Този процесуален ред е спазен, видно от доказателствата по делото. Нововъведеният режим не изисква отписване на имотите от актовите книги преди съставяне на АОС, а предвижда уведомяване на областния управител, който при условията на обвързана компетентност следва да отпише имотите и да ги предаде на общината. Становището му, че имотът е държавна собственост, обуславя спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред и не може да бъде нито мотив за отказ да отпише имота, нито предмет на настоящото съдебно-административно производство. В случая Община Добрич е уведомила Областния управител на област Добрич за съставянето на АОС № 5092/13.05.2014 г. с писмо изх. № 06-00-150/13.06.2014 г. Правната последица от това действие е, че се оборва доказателствената сила на акта за държавна собственост, поради което правилни са изводите на ДАС, че приетото решение за управление и разпореждане с имота за попадащо в материалната компетентност на органа на местно самоуправление при упражняване на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. При извършена проверка за спазване на останалите материалноправни изисквания за законосъобразност на решение № 33-14/24.06.2014 г. на Общински съвет Добрич, съдът е установил, че то е взето в съответствие с правилото, регламентирано в чл. 35, ал. 1 от ЗОбС за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, а именно чрез публичен търг. При тези данни по делото, съдът е приел оспорването за процесуално допустимо, съгласно уредената възможност на областния управител в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Позовал се е и на тълкувателно решение на общото събрание на Върховния административен съд № 5/2008 г. По същество е извършил контрол за законосъобразността му и е приел, че общинският съвет не е допуснал нарушение, нито на материалния закон, нито на административно-процесуалните правила. Приел е оспорването за неоснователно и го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В решението на общинския съвет се съдържат фактически и правни основания за неговото приемане, които изрично са посочени. Правните основания са цитираните в него нормативни актове, а фактическите са тези съдържащи се в докладната записка относно провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата на въпросните недвижими имоти, частна общинска собственост. Отделното излагане на мотивите, послужили като основание за приемане на административния акт е допустимо и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Посочил е, че актовете за държавна собственост имат същата доказателствена сила, с каквато се ползват и актовете за общинска собственост по силата на чл. 5 от ЗОС. Съдът е изследвал процедурата по съставяне на АОС, посочена в разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от ЗОбС (нова, ДВ, бр. 15 от 18.02.2011 г.), като е приел, че този процесуален ред е спазен. Посочил е, че нововъведеният режим не изисква отписване на имотите от актовите книги преди съставянето на АОС, а предвижда уведомяване на областния управител, който при условията на обвързана компетентност следва да отпише имотите и да ги предаде на общината. Съдът правилно е преценил доказателствената сила в съдебно-административното производство на представените АОС и АДС, като законосъобразно е основал изводите си в съдебния акт на удостоверителната и легитимираща сила на тези документи. Изводите за неоснователност на оспорването, респ. действителност на проверявания административен акт, са правилни и се основават на действащата към датата на съставяне на процесните АОС нормативна уредба. Правилна е направената препратка на съда към чл. 58, ал. 5 от ЗОбС, съгласно която когато имот - държавна собственост, е преминал в собственост на общината по силата на закон, АОС се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3, и в 7-дневен срок от получаването на препис от вписания акт за общинска собственост областният управител отписва имота от актовите книги за държавна собственост и предава имота на общината. С оглед представените по делото писмени доказателства правилен е изводът на съда, че посоченият процесуален ред е спазен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,