Решение № 15651 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2013 г.

Решение № 15651 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Литера" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Плевен срещу решение № 201 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 103/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - Александър Николов Николов, от гр. Плевен също моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 201 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 103/2013 г., Административен съд - гр. Плевен, VII състав, е отхвърлил жалбата на "Литера" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Плевен срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани в протокол за извършена проверка от 08.04.2011 г., издаден от длъжностно лице при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен. Съдът е приел, че атакуваният административен акт не страда от пороци, които да обуславят нищожност на дадените задължителни предписания. Направен е окончателния извод за неоснователност на жалбата. При извършената проверката на обжалваното решение настоящата касационна инстанция констатира, че същото не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От приетата по първоначалното дело административна преписка се установява, че задължителното предписание, обективирано в протокол за извършена проверка от 08.04.2011 г., издадено от длъжностно лице при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен, е връчено на управителя на дружеството на 12.04.2011 г. Следователно 14-дневният срок за оспорването му е изтекъл 26.04.2011 г. - вторник, присъствен ден. По делото липсват данни предписанието да обжалвано по реда на чл. 81 и сл. АПК пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Агенция по труда", респ. по реда чл. 145 и сл. АПК в посочения срок. Едва в жалбата си срещу наказателно постановление № 15-1500250 от 01.08.2011 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда", входирана в Районен съд - гр. Плевен на 30.12.2011 г., от "Литера" ООД са наведени и оплаквания за нищожност на предписанието, като в тази жалба изрично се казва, че преди това предписанието не е обжалвано. Следователно предметът на контрол от първоинстанционния съд се е свеждал само до проверка дали задължителното предписание е нищожно, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В тази връзка оплакванията на касатора за необсъдени от съда доказателства или повратно обсъдени такива относно материалната незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, пред вид предмета на спора. Необходимо е било да бъде обсъдена само материална незаконосъобразност, водеща до нищожност, което съдът е направил. Разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 КТ задължава работодателя по искане на работника да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Следователно неизпълнението на цитираното задължение представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на тази агенция, тя осъществява цитирания контрол чрез своите структурни звена, които са част от нейната специализирана администрация, каквито са дирекциите "Инспекция по труда". Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ дава право на контролните органи на инспекцията по труда при нарушаване на трудовото законодателство да издават задължителни предписания, които са вид принудителни административни мерки. Следователно предписанието, обективирано в протокол за извършена проверка от 08.04.2011 г. на длъжностно лице при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен, е издадено от компетентния орган, който е действал в рамките на предвидените от закона правомощия. Спазена е и дължимата писмена форма. Що се касае до поддържаната от касатора теза, която е в смисъл, че Александър Николов Николов въобще не е работил в дружеството, то по делото са налице писмени доказателства, които я безспорно я опровергават. Това са надлежно оформен срочен трудов договор за периода 06.01.97 г. до 06.07.97 г., разплащателни ведомости, в които Николов фигурира за периода м. февруари 1997 г. до м. август 1997 г. включително и заверена осигурителна книжка за периода 01.01.1997 г. - 15.08.1997 г. Трудовият договор отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 КТ, подписан е от управителя на дружеството и е положен печат на същото. Цитираните писмени доказателства не са оспорени по реда и в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК и съдът правилно не е открил производство по оспорването им. Според чл. 193, ал. 3 АПК тежестта на доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Стигайки до извода, че обжалваното разпореждане не е нищожно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответниците не са направили искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,