Определение № 8977 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Х. П. Х. от гр. Хасково, чрез представител по пълномощие адв. В. Челебиев против определение № 3278 от 27.07.2026 год., постановено по административно дело № 813/2026 год. по описа на Административен съд – Хасково, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е спряно производството по делото до приключване на административното производство, образувано по оспорване на Х. Х., против Задължителни предписания № ЗД-1-21-01238772/18.11.2022г., издадени от ст.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София град, с влязло в сила решение на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – София град. В частната жалба е заявено твърдение, че оспореното определение за спиране на съдебното производство е неправилно. Изложени са възражения за неправилност на разпореждането за възстановяване на добросъвестно получено обезщетение, респективно за изтекла погасителна давност. С оглед така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 232 от АПК по делото не е постъпил отговор от директора на ТП на НОИ – София град. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна, но по различни мотиви от тези изложени в частната жалба: Видно от оспореното протоколно определение, съдът е постановил спиране на производството по адм. дело № 813/2026 год. по описа на Административен съд – Хасково на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК. Съгласно посочената правна разпоредба, съдът спира производството, когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. Като фактическо основание за така постановения правен резултат, съдът е приел подадената от жалбоподателя Х. П. Х. до директора на ТП на НОИ – София град жалба против Задължителни предписания № ЗД-1-21-01238772/18.11.2022г., издадени от ст.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София град, спрямо „Милорен“ ЕООД, с които са дадени указания да бъдат заличени данните по чл.5, ал.4 от КСО относно Х. Х. – т.е. налице е висящо производство пред административния орган. Разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е приета със ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 год.) и е в сила от 05.08.2025 год. Съгласно § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 год.) е указано, че неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Съдебното производство по адм. дело № 813/2026 год. по описа на Административен съд – Хасково, инициирано по жалбата на Х. П. Х. срещу Решение №1040-21-118 от 24.02.2025г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане №РВ-3-21-01773788/27.12.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София град, е образувано на 13.03.2025 год., първоначално пред АССГ. В този смисъл същото се явява неприключено по смисъла на § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК и следва да бъде завършено по досегашния ред. Доколкото преди влизането в сила на новия текст на чл. 154а в АПК липсва процесуална разпоредба, указваща условията и реда за спиране на съдебното производство, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от ГПК, в които липсва процесуална възможност на спиране на съдебното производство, поради наличие на висящо административно производство, което се явява преюдициално към съдебния спор. Предвид горните мотиви, по отношение на настоящия съдебен спор, разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК се явява неприложима, поради което, оспореното протоколно определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото в случая, оспореното протоколно определение е постановено в нарушение на относимите процесуални правила, безпредметно се явява обсъждане на материалната му законосъобразност, в каквато насока са развити доводи в частната жалба. По отношение на заявеното от страна на частния жалбоподател искане за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по това искане следва да се постанови със съдебния акт по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,