Определение № 106 от 13.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 649/2022 г.

ВКСI наказателно отделение13.09.2022 г.докладчик Валя Рушанова

Диспозитив

ИЗПРАЩА н.а.х.д. № 183/22г. по описа на РС - Радомир за разглеждане от Софийски районен съд. Копие от определението да се изпрати на РС – Радомир. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е по повод определение на изпълняващ длъжността председател на Районен съд - Радомир, с което е прекратено производството по н.а.х.д. № 183/2022г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано в РС – Радомир (след изпращането му за разглеждане там от ВКС с определение №81/08.08.22г. по ч.д. № 576/22г. на ВКС, ІІІ н.о.) по жалба на Х. Х. А. - В. срещу електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба”. След самоотводи на всички съдии от районния съд в Радомир, поради обстоятелството че жалбоподателката е заместник административен ръководител на РС – Перник и се намират в колегиални и служебни отношения с нея, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е изпратено по реда на чл.43, т.3 от НПК, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, намиращ се извън съдебния район на Окръжен съд – Перник, а именно Софийски районен съд. Този съд териториално е разположен в близост до местоживеенето на жалбоподателката, както и на възможните свидетели, поради не създава допълнителни логистични и/или финансови затруднения за евентуалните участници в съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,

Цитирани разпоредби

1