Определение № 90 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 961/2014 г.

съдия Топузова частно наказателно дело № 961 по описа за 2014г. Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Образувано е въз основа на жалба от адв. С. С. – защитник на И. С. А. срещу разпореждане на съдията - докладчик по внчхд № 79/14г., по описа на Окръжен съд гр. Сливен, с което е върната касационна жалба срещу решение № 42 от 25.03.2014г., постановено по същото дело. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че жалбата срещу разпореждането е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: С присъда на районен съд гр. Сливен по нчхд № 1062/13г. И. С. А. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което бил освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК и му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати в полза на частния тъжител сумата от 15 000 лв. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди. По жалба на подсъдимия окръжният съд гр. Сливен се произнесъл с решение по внчхд № 79/14г., с което потвърдил изцяло присъдата. Срещу решението била подадена касационна жалба от адв. С. – защитник на И. С. А. до ВКС на РБ. С разпореждане от 14.04.2014г. жалбата била върната от съдията – докладчик като процесуално недопустима. Върховният касационен съд, І н.о., намери подадената жалба срещу разпореждането за връщане на касационна жалба за неоснователна. В нормата на чл.346, т.1 – 4 от НПК са лимитативно изброени съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Решението на въззивния съд, с което е потвърдена изцяло постановената присъда по наказателно дело от частен характер, не попада в нито една от посочените хипотези, което налага извод, че този съдебен акт не може да бъде предмет на касационно обжалване. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, І НО,