Определение № 2709 от 18.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1037/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 14601/23.08.2024 г., подадена от адв. Н. Т. – процесуален представител на ответника И. М. Д., с искане за изменение на определение № 2124/26.07.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Сочи се, че при произнасянето относно разноските по делото не е отчетено от решаващия състав, че с нарочна молба с вх. № 12136/04.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3395/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив са представени договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 ГПК. В дадения срок частният касатор “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: С определение № 2124/26.07.2024 г. по ч.т.д. № 1037/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на определение № 74/10.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3395/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. Прието е и че ответникът претендира, но не представя доказателства за извършването на разноски, поради което такива не са му присъдени. Настоящият състав констатира, че сочената от страната молба с вх. № 12136/04.04.2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подадена от И. Д., чрез адв. Н. Т., не се намира по реда в кориците на ч.т.д. № 1037/2024 г. на ВКС. Същата е подвързана в кориците на приложеното ч.т.д. № 1038/2024 г. на ВКС (л.11 - 13), образувано по частна жалба против определение № 539/27.02.2024 г. по същото дело на Окръжен съд – Пловдив. Видно от съдържанието на горецитираната молба, тя касае искането за присъждане на разноски във връзка с представения отговор на частна жалба на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против определение № 74/10.01.2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, предмет на настоящото производство, и неправилно е приложена по второто частно дело. Това положение не може да влече негативна последица в ущърб на страната, която своевременно я е депозирала. Разглежданата молба за изменение на постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Възражението на частния касатор, че списъкът по чл. 80 ГПК е представен пред окръжния съд, а не пред ВКС, поради което искането било недопустимо, не може да бъде споделено. От значение е депозирането на списъка на разноските преди провеждане на закритото заседание, в което е разгледано делото от решаващия състав, а не дали същият е приложен в хода на администриране на частната касационна жалба пред въззивната инстанция или след образуването на производството пред касацията. С оглед на горното молбата по чл. 248 ГПК се явява допустима. Същата е и основателна. В случая е налице направено от ответната страна надлежно и доказано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия – депозиране на отговор на частна касационна жалба и изложение на основанията за допускането й, разглеждането на делото в закрито заседание, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде определено и присъдено в размер на 200 лева. В този смисъл следва да бъде изменено постановеното определение по чл. 274, ал. 3 ГПК в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,