Определение № 66 от 07.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 32/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София – град (АССГ) и Софийски градски съд (СГС) относно съда, компетентен да разгледа жалбата на адв. З. С., защитник на осъдения В. В. Б., против Заповед № 1/09. 12. 2024 год. на ВПД Началника на Затвора София, с която е променен режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от строг на специален. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, като се запозна с материалите по делото, намира следното: Делото е образувано първоначално в АССГ, който с определение № 686/08. 01. 2025 год., постановено по адм. д. № 9/2025 год., е приел, че същото не му е подсъдно, прекратил е производството по него и го е изпратил на СГС по компетентност. С позоваване на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в съдебния акт е изразено несъгласие с аргументите на защитника, че заповедта на началника на затвора по чл. 67, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС подлежи на оспорване пред административен съд по реда на АПК. С разпореждане № 180/15. 01. 2025 год. по н. ч. д. № 256/2025 год. по описа на СГС докладчикът по делото е приел, че също не е компетентен да се произнесе по жалбата на осъдения като е изтъкнал, че с оглед препращането към чл. 198, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗИНЗС делото следва да бъде разгледано от АССГ, доколкото Б. изтърпява наказанието в Затвора – София. Мнозинството от настоящия смесен петчленен състав, съставено от съдиите от ВКС, намира, че делото е подсъдно на АССГ. Съображенията за това са следните: Чл. 67, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че заповедта по ал. 1, т. 1 подлежи на оспорване пред окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в 14-дневен срок от връчването ѝ, а съгласно ал. 3, когато е определен специален режим, приложима се явява разпоредбата на чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС. Съпоставката между двете алинеи показва, че те се съотнасят помежду си като обща към специална норма, в която хипотеза приложение намира специалната такава на ал. 3. С препращането към чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС в неговата цялост е изразена ясно и недвусмислено законодателната воля от общото правило относно компетентността на окръжния съд да се произнася по жалби против заповеди по чл. 67, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС да бъдат изключени случаите, в които режимът е променен от строг на специален. Това е така, защото чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС предвижда не само задължение на началника на затвора за периодично произнасяне относно продължаването на изтърпяването на наказанието при най-тежкия режим, регламентирано в изр. 1, но и специален ред, по който се атакуват заповедите му. Съгласно изр. 2, което препраща към чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС, същите подлежат на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Изхождайки от обстоятелството, че специалният режим е свързан с най-много ограничения за лишените от свобода, целта на законодателя е била по този начин да им предостави едни и същи правни средства и ред за защита независимо от обстоятелството, че в единия случай се касае за утежняване на положението им, а в другия – за възможното му облекчаване. Ако в хипотезата на чл. 67, ал. 1, т. 1 от НПК намерението му е било да предвиди единствено задължение на началника на затвора за периодично преразглеждане на обстоятелствата, наложили определяне на специален режим, той би препратил само към чл. 198, ал. 4, изр. 1 от ЗИНЗС, а не и към изр. 2. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза може да бъде изведен и от систематичното място на чл. 67, ал. 3 от ЗИНЗС. Доколкото тя предхожда ал. 4, не би могло да се поддържа, че препращането към чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС е използвано като способ да бъде направено изключение от правилото на чл. 67, ал. 4 за реда за замяна на по-тежкия режим с по-лек такъв. С оглед изложеното делото следва да бъде изпратено на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия.