Определение № 32 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 143/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Г. срещу разпореждане от 23.11.16г.по ч.гр.дело № 3464/16г.на Софийски апелативен съд,с което е върната частна касационна жалба вх.№ 11434/4.08.16г.срещу определение № 2555 от 25.07.16г.на САС на подателя,на основание чл.278 ал.4 вр. чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно Софийският апелативен съд е приел,че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК.Съгласно тази норма,очертаваща приложното поле на касационно обжалване,не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Производството по делото е образувано по Закона за защита от домашно насилие.Съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДМ решенията на окръжния съд са окончателни.След като решението не подлежи на касационно обжалване,не подлежат на касационно обжалване и определенията по делото. Поради изчерпване реда за инстанционен контрол законосъобразно апелативният съд е върнал частната касационна жалба на жалбоподателката. С оглед на горното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.