Определение № 240 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 405/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество – [населено място] (КПКОНПИ) срещу въззивно определение № 3996/21.12.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 5258/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. С въззивното определение е потвърдено определение № 20605/03.10.2018 г., постановено по гр. д. № 12353/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. С определение № 64/12.02.2019 г. производството по настоящето дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. На 04.06.2020 г. е постановено Тълкувателно решение № 1/04.06.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, поради което пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и производството следва да се възобнови. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и моли за неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правния въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), по който се сочи, че въззивното определение противоречи на възприетото разрешение в трайната практика на ВКС (цитирана е относима съдебна практика); както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр.3-то ГПК – „очевидна неправилност“ на въззивния акт. Частната жалба е допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел за установено, че проверката на КПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника М. В. М. е започнала на 18.04.2016 г. въз основа на решение по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ, с протокол № ТД03БС/УВ – 3036/18.04.2016 година. С решение №152/05.04.2017 г., срокът на проверката е бил удължен с шест месеца, или периодът, в който същата е следвало да приключи е от 18.04.2016 г. до 18.10.2017 година. Решението на Комисията за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 06.06.2018 г., а исковата молба е подадена на 24.10.2018 г. ЗОПДНПИ (отм.) не предвижда възможност за пряко предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество от страна на Комисията, без преди това да е образувана предварителна проверка пред същата. При тези данни въззивният съд е приел, че решението на КПКОНПИ за предявяване на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) срещу М. М. е взето след изтичане на срока за извършване на проверка по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) - същият е започнал да тече на 18.04.2016 г. и е изтекъл (с удължаването му) на 18.10.2017 г., като решението за образуване на производството е взето на 06.06.2018 г. Този срок по своя характер е преклузивен и с изтичането му се е преклудирало правото на Комисията да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулирания в изложението правен въпрос е релевантен, защото е обусловил правната воля на съда. С ТР № 1/04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС противоречивата съдебна практика по този въпрос е преодоляна, като е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед разрешението на поставения въпрос, въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение