Решение № 262 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 248/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Р. Г. М. от гр. Ш., чрез пълномощника му адв. Ан. Д., против определението от 26.03.2009 год. по гр. д. № 469/2008 год. на Шуменския окръжен съд. С него въззивният съд е прекратил производството по делото, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че предвиденият в закона шестмесечен срок от спиране на производството по общо съгласие на страните не е изтекъл. Счита, че същият е започнал да тече от влизане в сила на определението за спиране на производството по чл. 182, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, а не от датата на постановяване на определението на съда за това. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него, с присъждане на направените в настоящето производство разноски. Ответницата по частната жалба И. Г. М. не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: За да прекрати въззивното производство, Шуменският окръжен съд е констатирал, че в шестмесечния срок по чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./ от спиране на производството с определение от 25.09.2008 год. по общо съгласие на страните, никоя от тях не е поискала възобновяването му. Определението за прекратяване е с дата 26.03.2009 год., т. е. след изтичането на шестмесечния срок, в който страните са могли да поискат възобновяване на спряното производство. Спирането на производството по общо съгласие на страните настъпва от деня на постановяване на определението на съда, а то е с дата 25.09.2008 год., видно от протокола от съдебното заседание, поради което и правилно въззивният съд е приел, че шестмесечния срок е изтекъл /на 25.03.2009 год./. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че този срок започва да тече от датата на влизане в сила на определението за спиране, тъй като, както срокът за обжалване на определението за спиране, така и шестмесечния срок по чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 231, ал. 1 ГПК, започват да текат от датата на определението за спиране и след като не е обжалвано това определение, то е влязло в сила. Влизането му в сила поради необжалването обаче не променя момента на настъпване на спирането на производството – датата на определението на съда. В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение