Определение № 89 от 16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 662/2016 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Х. А. Х. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на решение № 129/ 19.08.2015 год.постановено по гр.д.№ 179/2015 год. на Окръжен съд Търговище,с което е оставена без уважение жалбата му против наложения запор по изп.д.№ 28/2012 год.по описа на СИС при Т. от ДСИ М.М. върху вземането му за присъдено обезщетение с решение на ЕСПЧ в размер на 4 000 евро. Молителят твърди, че като жалбоподател е бил лишен от възможността да участва в делото - не е бил призован за съдебното заседание и не е бил надлежно представляван. Ответникът по молбата за отмяна А. А. З. не е депозирал писмен отговор по чл.306 ал.3 ГПК и не взема становище. Ответникът по молбата за отмяна Н. Ф. Т. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., при извършената проверка, констатира ,че с разпореждане от 19.11.2014 г. е образувано т.д.№ 7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС по реда на чл.128, ал.1 ЗСВ по някои въпроси, свързани с проблеми в производството за отмяна на влезли в сила решения /Глава 24 ГПК/, по които е налице противоречива практика на състави на ВКС. Въпросът по т.3 по висящото т.д.: „ Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител” е относим към настоящото дело,което е и основание по чл. 292 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.