Определение № 9852 от 18.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Х. Т., чрез адвокат В. Шейтанов, против определение № 14558 от 12.08.2024 г., постановено по адм. д. № 8020/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на заповед № ЗД/Д-С-СК-410/26.07.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сердика, гр. София, в частта и, с която след като е прекратено настаняването на Р. Т. в семейството на Р. З. К. /баба/, е наредено детето да се настани в семейството на Е. Н. К. /леля/ до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и вместо него, постановяване на друго, с което да се спре допуснатото на основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. предварително изпълнение на заповедта. Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сердика, гр. София, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, изрично посочен в закона и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е започнало по жалба на К. Х. Т. срещу заповед № ЗД/Д-С-СК-410/26.07.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сердика, гр. София относно предприета мярка за закрила спрямо Р. К. Т., в която е обективирано искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт. С него, на основание чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, е прекратено настаняването на малолетния Р. Т. в семейството на Р. З. К. (баба на детето по майчина линия) и детето е настанено в семейството на Е. Н. К. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. По силата на закона, на основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет., заповедта подлежи на предварително изпълнение. От административната преписка се установява, че на 19.12.2024 г. в ОЗД – Сердика за детето е регистриран сигнал от страна на Р. К., че същото живее при нея от един месец, а родителите му са в чужбина, изпратили са го при нея с придружаваща стюардеса до Мадрид, където бабата го е посрещнала. В сигнала се твърди, че правата на детето са нарушени - семейството често е сменяло местонахождението си, Р. системно не е учил, не е имал личен лекар и е бил социално изолиран. На следващия ден майката е пристигнала в България и е взела детето, като се е установила за кратко в жк. „Стрелбище“ впоследствие са заминали за гр. Банско за Коледните и Новогодишни празници. След завръщането си от София, Р. е избягал от майка си и е отишъл в дома на леля си в кв. „Враждебна“. В разговори със социални работници детето твърди, че не желае да се връща в Бразилия, където родителите му са се установили към момента и изразява желание да остане в България и да живее при баба си. На 22.01.2024 г. в ОЗД при ДСП – Сердика е постъпила информация от Мобилен екип, че на Р. е предоставена полицейска закрила на 21.01.2024 г., т.к. същият на летището е отказал да замине с родителите си и е помолил персонала да извика полиция. След изтичане на срока на полицейската закрила със заповед № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сердика, детето е настанено в семейството на Р. К. в качеството й на роднина на детето. От данните по делото се установява, че К. възпрепятства възстановяването на връзката родители-дете, поради което е предприета промяна на мярката на закрила. Преценено е, че лелята по майчина линия Е. К. притежава качества да полага адекватни грижи за детето. При тези данни е издадена процесната заповед. След преценка на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд приема, че не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на акта, и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК за жалбоподателката. Правните си изводи съдът формира въз основа на обсъдените по делото доказателства, които след преценка, се установява, че не сочат на извод за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на административния акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира първоинстанционното определение за валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на, ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. От анализа на правилото на чл. 166, ал. 4, във вр. с, ал. 2 АПК следва извод, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя. Поради горното, в конкретния случай в тежест на К. Т. е да установи, че предварителното изпълнение на настаняването на сина му в семейството на Е. К. до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. е в противоречие с целите на чл. 60, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че на важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, жалбоподателят не релевира конкретни доводи и не противопоставя друг приоритет със същата степен на значимост. С разпоредбата на чл. 27а ЗЗДет. законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защитата на здравето и живота на детето, както е в конкретния казус. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че интересът на детето надделява над личния. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. В два работни протокола от дата 24.07.2024 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сердика е отразено, че Р. е изразил желание да бъде настанен в дома на Е. К.. В същото време е заявил, че не желае да се върне при баща си, защото не е свикнал да живее само с него. Във връзка с наведените в жалбата твърдения, че в дома на Е. К. детето е гледало порнофилми, по делото не са представени никакви доказателства и административният съд обосновано ги е приел за недоказани. Правният извод на административния съд, с който е отхвърлил искането на Т. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, е обоснован. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,