Определение № 2485 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 2065/2024 г.

Производството е по чл. 309, ал.1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК. К. В. Д. чрез адв. В. В. иска спиране на изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 265655/08.09.2021 г., постановено по гр.д. 8216/18 г СГС, с което е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 94 519,63 шв.фр., представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40 738 /24.09.2008 г. Излага съображения, че е подала молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради наличие на основание съгласно чл. 303, ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Било налице между страните друго решение, с което съдът бил се произнесъл по искове за нищожност на клаузи от същия договор. С решение № 10481/22.07.2021 г. по в.гр.д. 1727 /20 г. САС, ГО, 2 състав било влязло в сила в частта относно установената нищожност на неравноправни клаузи от процесния договор за кредит и в частта относно уважаването на предявените срещу банката осъдителни искове на 28.06.2024 г. – датата на постановяване на решение № 50 0001/28.06.2024 г. по гр.д. 1337/22 г. Моли да се спре изпълнението на влязлото в сила решение № 265655/08.09.2021 г., постановено по гр.д. 8216/18 г СГС, тъй като било образувано изпълнително производство, по което се извършват изпълнителни действия, включително насочени върху ипотекирания в полза на банката, за вземанията по процесния договор за банков кредит, недвижим имот. В случай на довършване на принудителното изпълнение нямало да има възможност да си върне собствеността на имота. Моли да се спре изпълнението на решението, съответно да се спре извършването на изпълнителни действия по изп.д. 20218380413662 на ЧСИ Б.. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е за спиране на изпълнение на влязло в сила съдебно решение, основано на чл. 309 вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК. С оглед представената към искането молба вх. № 27 9653/26.09.2024 г. се установява, че молителката Д. е поискала отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 265655/08.09.2021 г. по гр.д. 8216/18 г., СГС, I-24 състав, поради противоречието му с решение № 10481/22.07.2021 г. по гр.д. 1727/20, САС, ГО, 2 състав, което се явява продължение на първоинстанционно гр.д. 12 695/16 г., СГС, I-19 състав. С посоченото решение е осъдена да заплати, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ сумата от 94 519,63 шв.фр. главница по договор за кредит. Настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна. Видно от данните по делото -приложените съдебни решения се касае за разрешени спорове между потребител и банкова институция. В случая молителката основава искането си в качеството на потребител. От приложените съдебни решения може да се направи извод, че е налице вероятност молбата, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК вероятно да е допустима. С решението от 22.07.2021 г. съдът е признал за нищожни като неравноправни част от договорните клаузи в договора, послужил за основание за присъждане на посочените суми. Преценката относно предпоставките по чл. 303, т. 4 от ГПК ще бъде направена от ВКС с решение по делото. С оглед качеството й на потребител на молителката, както и предвидените права в Директива 93/13/ ЕИО, същата има право да иска спиране на изпълнението на осъдителното решение, с което в полза на банката е постановено осъждането на потребителя да върне получената на основание договор за банков кредит сума. Производството по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК има за цел да защити потребител срещу влязло в сила съдебно решение, когато не са преценени клаузи от договора, сключен между потребител и доставчик, относно тяхната неравноправност. В случая, с оглед представеното осъдително съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че е налице извънреден правен способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение, чрез който да се даде защита на правата на молителката в качеството й на потребител. В случая, с оглед изложените твърдения от молителката, следва да се приеме, че решението по гр.д. 8216/18 г. СГС, не е дало защита на правата й в качеството на потребител и доколкото се иска неговата отмяна следва да бъде спряно изпълнението му. Изпълнението на съдебно решение, с което не е дадена възможност да се преценят относно тяхната неравноправност на клаузи, с което са накърнени правата на потребителя, срещу него, в качеството му на длъжник, насочено върху недвижимия имот, послужил за обезпечение на вземанията по договора за банков кредит, в полза на банката, може да причини непоправими вреди. С оглед принципа на ефективност следва да се приеме, че посочената директива гарантира правата на потребителя да се защити срещу неравноправния характер на клаузите в договора. С оглед задължителната практика на СЕС, следва да се гарантира възможността на потребителя да бъде спряно изпълнителното производство до разрешаване на спора между страните (С-537/12 и С-116/13 СЕС) до преценка на евентуалния неравноправен характер на сключения между тях договор или части от договор. Ефективността на правните средства за защита, гарантирани от посочената директива, изключва и изискването за представяне на гаранция съгласно изискването на чл. 282, ал.2, т.1 от ГПК, в размер на присъденото вземане, поради това, че сумата е на висока стойност, потребителят би бил затруднен да получи тази сума, за да защити правата си (С-34/13). С оглед качеството потребител на молителя следва да се признае, че при приложение на нормите от директивата, представянето на гаранция би препятствало правото му на защита. Не би се постигнала целената защита на правата на потребителя без ефективно правно средство за защита, каквото би било спирането на изпълнителното производство, образувано пред съдия изпълнител. Поради това в настоящия случай следва да се приеме, че спирането следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България