Решение № 2865 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. С., с [ЕГН], чрез упълномощената адв. Г. Найденова, срещу Решение № 4320 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. № 418 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено предявеното от С. оспорване на Ревизионен акт (РА) № Р-16002424003013-091-001 от 03.01.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 96 от 31.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив (Д «ОДОП» - Пловдив) при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на основание чл. 19 ДОПК е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател, в качеството му на управител на „С. Кетъринг“ ЕООД, за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2024 г. - в размер на 67709,46 лв. главница и лихви в размер на 17142,95 лв. Наред с това, С. е осъден да заплати на НАП сума в размер на 7438,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209 АПК. Поддържа се становище, че за да възприеме наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на С. по чл. 19, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд не съобразил, че в РА, в ревизионния доклад (РД), а и в решението на настоящия ответник по касация, липсва ясно и конкретно твърдение за размера, датата и основанието на извършените плащания, които били недобросъвестни, в това число какъв е размерът на отчуждените парични средства от касата на дружеството в полза на управителя. Настоява се, че това съставлява самостоятелно основание за отмяна на РА. Релевират се доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до липсата на самостоятелни мотиви по направените от ревизираното лице възражения. В тази връзка се обръща внимание, че по спорните въпроси съдът не формирал собствени изводи, а мотивирал съдебния акт с „директна препратка“ и позоваване на мотивите на органите по приходите, изложени в РД. При това не обсъдил доказателствата и доводите на страните, и не дал отговор на конкретно повдигнати от настоящия касационен жалбоподател възражения. Обръща се внимание, че в някои части мотивите на съдебния акт са взаимнопротиворечиви, неясни и неразбираеми. Съдът се позовал на недоказани факти, за които не били представени и приети някакви доказателства, и изградил изводите си, вместо на доказателствата, върху констатациите и твърденията на приходната администрация. Касационният жалбоподател възприема като «правно несъстоятелни» съображенията на АС – Стара Загора да не кредитира заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). В тази връзка сочи, че представените детайлни счетоводни справки също не били обсъдени при постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол – били само споменати, но съдът не извършил преценка и не извел никакви изводи въз основа на тях. Като цитира части от мотивите на акта, акцентира на това, че по банковите сметки на дружеството е възможно да има налични парични средства, но не и печалба. Възразява срещу «разширителното тълкуване» на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, направено от съда, като релевира доводи, че прекратяване дейността на дружеството – длъжник, учредяването на ново дружество със същия предмет на дейност, място и фискален апарат, не попада в хипотезите по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съдът не съобразил и не дал отговор на въведеното от С. твърдение, че изтеглените от него суми са били разходвани единствено за плащане на заплати и към доставчици, като за всички суми са представени доказателства относно разходването им, тоест не е налице «отклоняване» на парични средства от дружеството, не са правени разплащания в пари или в натура в полза на управителя и не са извършвани разпоредителни сделки с имущество на дружеството. Като анализира подробно мотивите на съда, С. твърди, че в различните им части се излагат две взаимноизключващи се тези, което препятства установяване волята на съда и какво приема за доказано – паричните средства са използвани за плащания към доставчици или те са били прехвърлени към новоучреденото дружество, и така са били своени от управителя в полза на това дружество. По тези причини, според касационния жалбоподател, мотивите на съда не са ясни и безпротиворечиви, което е довело до неправилността на съдебния акт, който почива на предположения, а не на доказани факти и обстоятелства. Твърди се обективна невъзможност за плащане на публичните задължения, а не недобросъвестно поведение на С. – не е доказана и причинно-следствената връзка между действия на лицето и невъзможността да се съберат публичните задължения на «С. кетъринг» ЕООД. С аргументи за квалифициране на дълга като «трудно събираем», непрекратяване на производството по принудително изпълнение и позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд, се аргументира и недостатъчна активност в поведението на приходната администрация за събиране на публичните задължения. По изложените в касационната жалба подробни съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът – директорът на Д «ОДОП» - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище, в което по същество на спора моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като предлага съдебното решение, предмет на касационен контрол да остане в сила. Това заключение поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Стара Загора е бил РА № Р-16002424003013-091-001 от 03.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 96 от 31.03.2025 г., издадено от директора на Д «ОДОП» - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19 ДОПК е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател, в качеството му на управител на „С. Кетъринг“ ЕООД, за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 67709,46 лв. главница и лихви в размер на 17142,95 лв. За установяване на фактическата обстановка първоинстанционният съд направил преглед на извършените от приходната администрация в рамките на спорното ревизионно производство процесуални действия и възпроизвел направените в РД и в решението на настоящия ответник по касация констатации и изводи. На основание тях посочил, че данъчните задължения на С. за ревизираните периоди „произтичат“ от конкретизирани справки – декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), декларации обр. 6, «установени от Протокол» от 11.06.2024 г., както и от три наказателни постановления. Взел предвид извода, направен от приходната администрация, че: 1. Дружеството е разполагало с парични средства, с които частично да погаси задълженията си към НАП, но не го е сторило по решение на управителя, който отклонявал парични средства от него, вместо с тях да погасява публичните задължения; 2. Изваждайки от патримониума на дружеството парични средства, управителят е създавал предпоставка за неговата неплатежоспособност в дългосрочен план и е намалил ликвидността му, както в текущия, така и в бъдещи периоди; 3. Изпълнен е съставът на чл. 19, ал. 2 ДОПК – ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, и в това си качество със свои действия или бездействия го е поставил в състояние на неплатежоспособност за погасяване на текущи и изискуеми задължения за данъци и ЗОВ, отчуждавайки парични средства от касата в своя полза – поведение, което доказва недобросъвестност, предвид очевидното знание за изискуеми и непогасени данъчни задължения; 4. Наличието на основание и по чл. 19, ал. 1 ДОПК, доколкото ревизираното лице е управител на дружество с непогасени данъчни задължения и в това си качество е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В допълнение, съдът възпроизвел части от решението на ответника по касация, с което спорният РА бил потвърден. От правна страна АС – Стара Загора приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при правилно приложение на чл. 19, ал. 2 ДОПК – установено е скрито разпределение на печалба, чрез плащания в полза на управителя в размера, посочен „... на стр. 103, том І-ви по делото“ (където се намира страница от РД), обуславящ отговорност за главниците, а по отношение на лихвите съдът съобразил Тълкувателно решение № 5/2021 г. на Върховния административен съд. Приел, че управителят е теглил парични средства от разплащателната сметка на дружеството в „Юробанк България“, за които не се установява да са използвани за търговската дейност на същото дружество. Мотивирал извод, че знанието на управителя се установява от неговото положение на едноличен собственик на капитала и лице, което формира волята на дружеството да извършва търговска дейност, която той лично ръководи – подавани са месечни СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 ЗКПО, месечни декларации обр. 6 и обр. 1 за ЗОВ. Приел, че при осъществяваната търговска дейност, която води до данъчни задължения, са извършени действия по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК – скрито разпределение на печалба, което довело до намаление на имуществото на дружеството и в резултат данъчните задължения, и тези за ЗОВ, не били събрани към установения от публичния изпълнител момент – 30.04.2024 г. Подчертал, че знанието на управителя за непогасени публични задължения на дружеството се установява от изпълнителните основания – ГДД по чл. 92 ЗКПО, СД по ЗДДС, декларации обр. 1 и декларации обр. 6, дори и когато е упълномощил трето лице да извърши фактическите действия по подаването им. Относно втория обективен елемент – поведението, представляващо някое от изброените в чл. 19, ал. 2 ДОПК действия, съдът приел, че се установява въз основа на вписванията в РД, че управителят недобросъвестно е отчуждил имущество на задълженото лице, в случая парични средства, поради което не могат да бъдат събрани задълженията за данъци. Освен това добавил, че към тях се числят и действията по регистрирането на фискалното устройство в ресторанта като фискално устройство на новоучреденото дружество, вкл. прехвърлянето на наетите по трудов договор десет лица и извършване на същата ресторантьорска дейност, но от името на новото дружество – свидетелство за извършено скрито разпределение на печалба/имущество на дружеството - длъжник към свързано с него ново търговско дружество. Съдът приел, че размерът на изтеглените парични средства „се доказва от разпечатка – извлечение от сметка 503 Разплащателна“ – без никаква допълнителна индивидуализация въз основа на кое писмено доказателство прави тези изводи. Съдът не кредитирал заключението на ССЕ по причина, че „... то е основано на деклариран положителен финансов резултат от 78 450.15лв за 2024г, който обаче не е наличен по запорираната банкова сметка – разплащателната в "Юробанк България.“ Съдът приел, че след прекратяване дейността на дружеството - длъжник управителят учредил ново дружество със същия предмет на дейност, място и фискален апарат, които действия квалифицирал като поведение по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Обосновал се, че фактически предприятието на задълженото дружество било поето от новоучреденото и извършвало дейност с неговите средства. Според съда в случая не се касае за лоши управленски решения, а за недобросъвестно поведение по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, като управителят съзнателно е усвоил имуществото на дружеството – длъжник за други цели, различни от неговата дейност. Приел, че С. не спори по факта на изтеглянето на суми, по техния размер, по това, че е учредено ново дружество, по оборотите от продажби, регистрирани през ЕКФП, но неналични в касата при съответните действия на публичния изпълнител, въпреки което твърди, че не е доказан съставът на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Обърнал внимание на жалбоподателя, че «… не е прочел доклада в цялост, а само заключенията на ревизиращият екип», като му указал, че изтеглените суми били «… посочени на стр.103, том І – страница от РД», без да ги конкретизира, и формулирал становище, че «Фактите, а не техните заключения обосновават дали РА е законосъобразен или не». Мотивирал се, че тегленето на парични средства от банковата сметка на дружеството, когато няма данни това да е за търговската дейност на дружеството, означава, че сумите са своени, което представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО. Приел, че в случая основанието по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК се установява от факта на новоучреденото дружество, което изцяло ползва фактически предприятието на задлъжнялото. Според съда, действията са недобросъвестни, тъй като към момента на извършването им управителят съзнава, че дейността на дружеството води до данъчно облагане и до задължения за ЗОВ. Без да сочи въз основа на кои доказателства приема за установени движения по сметка, касови наличности, обороти, плащания, налагане на запори и други обезпечителни мерки, съдът приема, че реализираните през ЕКФП обороти в размер на 3806341,87 лв. срещу задължения от 64388,75 лв. сочат на налични парични средства в касата, но от тях не били платени публичните задължения. Направил извод, че след като е подал декларациите по материалните данъчни закони, с което се свързвало «възникването на конкретните данъчни задължения», и след като не заплатил същите, въпреки наличието на парични средства в касата на дружеството, която пък била регистрирана на 17.04.2024 г. като каса на новото, свързано с управителя дружеството, чрез регистрация на същото ФУ в същия обект, то било налице скрито разпределение на печалба по смисъла на легалното определение. Последващите съображения на първоинстанционния съд са твърде нeясни, вкл. по отношение на това въз основа на кои доказателства прави фактическите заключения, за да бъдат възпроизведени тук дори телеграфно. Въз основа на тях може да се обобщи, че е мотивиран краен правен извод, че в случая не е налице основание за ангажиране на отговорността на С. в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Като краен резултат, с обжалваното съдебно решение оспорването на РА е отхвърлено и е разпределена отговорността за разноските за съдебното производство. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосноваността му и постановяването му в нарушение на материалния закон. Основателно касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е дал отговор на повдигнати от него с първоинстанционната му жалба въпроси. Прочитът на съдебния акт дава основание да се приеме за основателно оплакването му, че в него не се съдържат самостоятелни мотиви по направените възражения – част от тях са възраженията, свързани с липсата на конкретика относно размера на „недобросъвестните плащания“ в контекста на преценката по чл. 19, ал. 2 и ал. 4 ДОПК; свързаните с оспорване твърдението на приходната администрация за „отклоняване“ на парични средства от „С. Кетъринг“ ЕООД и характера на извършените плащания по повод стопанската дейност на дружеството, намерили своето отражение чрез заприхождаване в касата след изтегляне на съответната сума; свързаните с наличието на причинно-следствена връзка между действията на лицето и невъзможността да се съберат задълженията за данъци и осигурителни вноски, и други подробно развити в жалбата срещу РА, посочени също и в касационната жалба. Обосновано на съдържанието на съдебния акт, касационният жалбоподател обръща внимание, че вместо отговор на тези въпроси, съдът препраща към РД и се позовава на мотивите на изготвилите го органи по приходите. Основателно той критикува и подхода на съда да реши спора без при това да е обсъдил, както доводите на страните, така и доказателствата, приети по делото като част от административната преписка по издаването на спорния РА. Съдът не е направил обсъждане и оценка на доказателствената съвкупност, като за изводите си не се е позовал на конкретни доказателства. Не е извършил същинска оценка по чл. 202 Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК) на приетото като неоспорено заключение на ССЕ, което е станало причина същото да не бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт. Вярно е посоченото в касационната жалба, че част от изводите на съда са изградени вместо на доказателства, върху констатациите и твърденията на приходната администрация, към които е направено директно препращане. Както вече по-горе се посочи, за изясняване на спора от фактическа страна първоинстанционният съд е направил преглед на извършените от приходната администрация в рамките на спорното ревизионно производство процесуални действия и възпроизвел направените в РД констатации и изводи, както и в решението на настоящия ответник по касация. Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК), респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Съдът не е съобразил, че прегледът на процесуалната дейност на приходната администрация и възпроизвеждане на направените от органите по приходите констатации и изводи не изпълва съдържанието на съдебния акт по посочените изисквания. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното съдебно решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени писмени доказателства, които се съдържат в делото и приетото като неоспорено заключение на ССЕ. Направените в тази насока оплаквания от касационния жалбоподател са основателни. Мотиви по всички фактически и правни въпроси не може да се изложат за първи път с настоящото съдебно решение предвид забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Само в резултат на такъв процесуален подход от АС – Стара Загора е било възможно даването на отговор на спорните по делото въпроси относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на С. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, респективно законосъобразността на установените с РА публични задължения. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – Стара Загора при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При постановяване на съдебното решение в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да съобрази изложеното по – горе по въпроса относно предявените от закона изисквания към съдържанието на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, които се съдържат в административната преписка по издаването на спорния РА и на които е направено позоваване в него и РД, както и оценка и обсъждане на неоспореното заключение на ССЕ, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни, съдържателни, ясни и безпротиворечиви мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси като даде обоснован на доказателствената съвкупност отговор на доводите и възраженията на страните. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение