Определение № 194 от 08.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60177/2016 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата на 5.08.2016г. молба с вх.№ 7892 от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. за спиране на изпълнението на решение № 2504 от 28.03.2016г. по в.гр.д.№ 14678/2012г. на Софийски градски съд. С решение № 2504 е отменено решение от 23.07.2012г. по гр.д.№ 61503/10г. на СРС в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата от общо 77 775.24лв.-обща цена на продадени стоки, сумата от общо 25 121.81лв.- възнаграждение по договори за изработка и монтаж на дограма и щори и сумата от 21 982.89лв.-общ размер на обезщетението за забавено плащане от датата на издаване на съответната фактура до 3.10.2010г. и за сумата от 12 735.43лв.- разноски и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени и е потвърдено решението на СРС в останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени. Единственият осъдителен диспозитив на решение № 2504 е за присъждане на разноски в тежест на [фирма] в размер на 7 297.60лв, за които е издаден изпълнителен лист на 28.04.2016г. и е образувано изп.д.№ 20168400400540/16г. на ЧСИ. Искането за спиране на изпълнението е направено във връзка с подадена касационна жалба № 75699 от 3.06.2016г., по която е образувано настоящето т.д.№ 60177/2016г. на ВКС. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения: Спирането на изпълнението чл.282 ал.2 от ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС. С изпълнителната сила, която чл.309 от ГПК визира се ползват осъдителните решения. В случая – решението, чието спиране на изпълнението се иска – няма осъдителен диспозитив. Наличието на такъв за разноските – не дава основание за друг извод. Съгласно ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по разноските е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение и не подлежи на спиране по реда на чл.282 от ГПК. Способът за защита на срещу издадения изпълнителен лист за принудително събиране на разноски е друг – по чл.407 от ГПК, като в случая молителят твърди, че се е възползвал от същия, предприемайки действия по обжалване на разпореждането за издаване за изпълнителен лист. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,