Определение № 60272 от 20.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1067/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 55 от 10. 03. 2021 г., допълнено с определение № 60109 от 3. 06. 2021 г., по т. д. № 620/2020 г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение е прекратено производството по делото и са оставени без уважение молби вх. № 31072/9. 02. 2021 г. и вх. № 508/21. 01. 2021 г., подадени от Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“, [населено място] за обезсилване на решение № 217 от 31. 01. 2019 г. по т. д. № 3444/2017 г. на Софийски градски съд и решение № 2281 от 18. 10. 2019 г. по в. т. д. № 2495/2019 г. на Софийски апелативен съд. Частни жалби срещу определението по т. д. № 620/2020 г. на ВКС в частта, с която са оставени без уважение молбите на Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“, [населено място] за обезсилване на посочените решения на първоинстанционния и въззивния съд, са подали Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“, [населено място] и „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, [населено място]. В частната жалба на Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“, която неправилно е наименувана частна касационна жалба, се поддържа, че определението в обжалваната му част е неправилно. Оспорва се становището на ВКС, че тъй като към момента на постановяване на актовете, чието обезсилване е поискано, е съществувало валидно процесуално правоотношение, независимо, че по-късно една от страните е заличена като правен субект, тези актове са валидни и допустими и последващото погасяване на процесуалното правоотношение не им влияе. Частният жалбоподател излага оплаквания и срещу изводите на ВКС, че всяко инстанционно производство е независимо и всеки акт, постановен пред съответната инстанция, има самостоятелно процесуално съществуване. Изразява разбиране, че отказът на ВКС да обезсили постановените в хода на недопустимия вече процес съдебни актове не намира опора в закона, като се позовава на приложимите по аналогия чл. 230, ал. 2 ГПК, чл. 231 – чл. 233 ГПК и чл. 249 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Частният жалбоподател „Професионален футболен клуб Ботев“ АД поддържа, че атакуваното определение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Излага съображения, че прекратяването на делото заличава с обратна сила процесуалните действия, извършени до прекратяването, с които мотивира неправилността на изводите на ВКС. Аргументира становище, че при прекратяване на делото процесуалните действия стават безпредметни, поради което следва да се заличат с обратна сила, като се позовава на разпоредбите на чл. 231, ал. 1 ГПК и чл. 233 ГПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частните жалбоподатели и данните по делото, намира следното: Частните жалби са подадени в срок, но са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. С обжалваното определение са оставени без уважение молбите на частния жалбоподател Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“, [населено място] за обезсилване на постановените от СГС и САС съответно решение по т. д. № 3444/2017 г. и решение по в. т. д. № 2495/2019 г. по съображения, че загубата на правосубектност на „Рент Мениджмънт“ АД – ответник по касация е настъпила в хода на висящия пред касационната инстанция процес; проведените производства пред първоинстанционния и въззивния съд са били с надлежни страни и по отношение на тях настъпилото пред ВКС основание за прекратяване не е било налице; е налице самостоятелен характер на производството пред всяка от трите съдебни инстанции. Така постановеното определение не е от категорията на съдебните актове, за които в процесуалния закон е предвидено, че подлежат на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Обжалваното определение няма преграждащ развитието на производството по делото характер, какъвто има определението в необжалваната му част за прекратяване на производството по т. д. № 620/2020 г. на ВКС поради заличаването от търговския регистър на ответника по касация „Рент Мениджмънт“ АД. В закона липсва и изрична норма, предвиждаща обжалването му, за да намери приложение разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Поради това подадените частни жалби срещу определението на ВКС за оставяне без уважение на исканията за обезсилване на постановените преди заличаването от търговския регистър на ответника „Рент Мениджмънт“ АД решения на първоинстанционния и въззивния съд като насочени срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение