Определение № 810 от 10.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3132/2014 г.

Производството по ч.т.д.№ 3132/14г. е образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1631/12.06.14г. по ч.гр.д.№ 724/14г., с което Бургаският окръжен съд по реда на чл.248 ГПК е осъдил [фирма] да заплати на Д. С. Б. сумата от 2755 лв. и на М. Д. З. сумата от 2755 лв. разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е недопустима. Обжалваното определение е постановено по реда на чл.248 ГПК за допълване на определение № 1082/15.04.14г., с което въззивният съд се е произнесъл по частни жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и определение за спиране на изпълнението по чл.420 ГПК. Съгласно т.8 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда на обжалване на акта, който се изменя или допълва. По тези съображения определението по чл.248 ГПК за изменение на въззивно определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационното обжалване и подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд