Определение № 10331 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е частна жалба от А. Ц. А., чрез адв. А. Тинчев, срещу Определение № 28420 от 14.07.2026 г. по адм. дело № 2946/2026 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на А. против Решение № 2153-21-25/22.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ– София-град „в частта, с която е отменено разпореждане [номер]/27.01.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване относно осигурителния доход, използван за определяне размера на пенсията и преписката е върната за ново произнасяне“, като е прекратено производството по делото в тази част. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за произнасяне по цялата жалба срещу Решение №2153-21-25/22.01.2026 г. Претендират се разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- София- град, чрез пълномощник Е. Вълева, в срока по чл. 232 АПК, депозира писмен отговор, в който възразява срещу частната касационна жалба, намирайки я за изцяло неоснователна и необоснована. Развити са подробни съображения за правилността на съдебното определение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на А. и да прекрати производството по нея, първостепенният съд е приел, че административният орган, с т.І и ІІ от диспозитива /който е всъщност целият диспозитив/, е отменил разпореждане [номер]/27.01.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в частта на осигурителния доход на А. Ц. А. за определяне размера на пенсията и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. По този начин е счел, че не е налице правен интерес за жалбоподателя да оспорва благоприятния за него акт на ответника по касация, с който жалбата му е била уважена. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод. В случая, по жалба на А. Ц. А. е било образувано производство по задължително административно обжалване пред директор ТП на НОИ – София- град по отношение на разпореждането от 27.01.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване по заявление, подадено от осигуреното лице на 04.11.20024 г. С посоченото разпореждане е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1, 2 КСО на А.. Постановеното разпореждане е обжалвано и е постановено Решение №2153-21-134/20.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София- град, с което е прието, че осигурителният доход на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, взет предвид за изчисляване на ИК за определяне размера на пенсията, е правилно определен и е оставил без уважение жалбата. С оглед обжалването, с Решение № 34608/22.10.2025 г. по адм. д. № 6790/2025 г. на АССГ, влязло в сила, решението на горестоящия административен орган е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с указанията в него. С Решение № 2153-21-25/22.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ - София град, в изпълнение на съдебното решение на АССГ по адм. д.№ 6790/2025 г., е разяснено в мотивите за кои години ГДД по ЗДДФЛ са некоректни-2014 г., 2017 г., 2019 г. и 2021 г.; какви са размерите на дължимите и внесените осигурителни вноски, като е посочен и реда за отстраняване на несъответствията - подаване на заявление за корекция на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014; 2017; 2019 и 2021 г. и довнасяне на разликите за достигане на дължимия размер. Указано е, че до извършване на указаните корекции няма основание за издаване на служебна бележка по чл.41 от НПОС, тъй като в информационната система на НОИ няма да има промяна на данните. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че доводите на първостепенния съд за липса на правен интерес следва да се споделят. Специално създадената правна рамка на чл. 118, ал. 1 КСО поначало дава възможност за обжалване на всеки акт на ръководителя на ТП на НОИ, постановен по този ред. Особеното в производството по чл. 118, ал. 1 КСО обаче се свързва не само със задължителната стъпка на административно обжалване, но и с предписаното, че впоследствие (пред съда) на обжалване винаги подлежи акта на горестоящия орган, който е и страна в съдебното производство. Когато горестоящият орган не реши въпроса по същество, респ. върне преписката за ново произнасяне с оглед допуснати нарушения на съществени процесуални правила и/или неправилно приложение на материалния закон, т. е. когато приеме, че долустоящият орган не е изпълнил точно предписаното в закона, с оглед безспорното установяване на всички релевантни за спора факти, тогава и съдебното производство се ограничава само до въпросите, решени с неговия акт, тъй като именно той подлежи на пряк съдебен контрол. Това на първо място би обхванало въпросите за допустимостта на развилото се пред самия него производство (напр. ако се е произнесъл по просрочена жалба, респ. е отменил стабилен административен акт) или ако актът е постановен от некомпетентен орган(напр. е нищожен на някое от основанията за това). В дадения казус обаче, частният касационен жалбоподател, с жалбата си до административния съд, респ. и с жалбата си до тази инстанция, не въвежда подобни основания, а заявява, че търси проверка не дали законосъобразно ръководителят на ТП на НОИ е отменил разпореждането и е върнал преписката, а дали е сторил това при преценка на осиг. вноски и доход за 2014 г., 2017 г., 2019 г. и 2021 г., дали мотивите му са прецизни и дали дадените от него указания към долустоящия административен орган са правилни. При търсен подобен контрол в това съдебно производство обаче и след като съдът сам не е инстанция по същество, правният интерес от съдебната защита не е налице. При това положение и с оглед създадената правна рамка, за осигуреното лице не е налице съответен и признат от закона правен интерес от оспорване на този конкретен акт на ответния директор, поради което и законосъобразно жалбата на А. А. е била оставена без разглеждане като недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК. За правна чистота, с оглед разпоредителната част на оспорваното решение на директора на ТП на НОИ- София- град, съдът отбелязва, че предметът на оспорване е изчерпан. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение