Определение № 5038 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от А. С. Ч. молба за отмяна № 260001 от 06.01.2026 г. на влязло в сила решение № 130 от 29.05.2019 г. и № 260008 от 07.11.2022 г., постановени по гр.д. № 302/2018 г. на Районен съд – Костинброд и на издаден по делото изпълнителен лист от 29.01.2025 г.; решение № 445 от 26.07.2023 г. по гр.д. № 170/2023 г. на Софийския окръжен съд. В молбата се твърди, че са налице нови обстоятелства – прекратяването на брака между К. И. и Г. И.; налице е нищожност на заповед № 234 от 22.02.2008 г. на Кмета на Община Костинброд; невярно заключение на вещите лица; както и влезли в сила решения, които противоречали на решенията, чиято отмяна се иска. Ответниците по молбата Г. Б. И., чрез адвокат М. М. и К. В. И., чрез адвокат Н. В. изразяват становище за нейната недопустимост и неоснователност. При извършената проверка на допустимостта на молбата Върховният касационен съд, състав на І г. о. намира същата за недопустима. С влязлото в сила решение е обезсилено решение № 130/29.05.2019 г. по гр. д. № 302/2018 г. на Районен съд - Костинброд в частите, с които са уважени искове на Г. Б. И. по чл.108 и чл.109 ЗС относно 90,5 кв.м. реална част от имот с идентификатор ***; отхвърлен е предявеният като насрещен иск от А. Ч., Д. К. и А. К. срещу К. В. И. и Г. Б. И. иск по чл. 109а ЗС и в тези части производството по делото е прекратено. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които са уважени исковете на К. И. по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС срещу А. Ч., Д. и А. К. за признаване на установено, че ищцата е собственик на процесната реална част, за предаване на владението върху нея, както и за премахването на съществуващата ограда и частта от масивна едноетажна сграда, попадащи в нейния имот. Потвърдено е и решение № 260008/07.11.2022 г. по гр. д. № 302/2018 г. на Районен съд Костинброд, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е отхвърлен предявеният от А. Ч., Д. К. и А. К. насрещен иск за признаване за установено по отношение на К. И. и Г. И., че ищците са собственици на основание давностно владение на площта от 90,05 кв.м., представляваща реална част от имот с идентификатор ***. Изложено е твърдение за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – като новооткрито обстоятелство е посочено прекратяването на брака между К. И. и Г. И., но не е обосновано какво е значението на това обстоятелство за разрешения правен спор. Новите обстоятелства трябва да са от съществено значение за делото, а преценката дали изложените в молбата за отмяна обстоятелства са от съществено значение е такава по допустимостта на молбата за отмяна. В случая такъв извод не може да се направи, доколкото спорът е бил за принадлежността на правото на собственост върху процесната площ – дали е част от имот с идентификатор *** или от имот с идентификатор ***. Спорът не е бил за това кой е собственик на имот с идентификатор ***. Ето защо така наведеното твърдение не осъществява фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да обуслови допускането й до разглеждане. На основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се твърди нищожност на Заповед № 234 от 22.02.2008 г. на Кмета на Община Костинброд; невярно заключение на вещите лица, но не се твърди неистинността на посочената заповед и заключение да са установени по надлежния съдебен ред. Следователно липсват твърдения за осъществяване хипотезата на чл.303, ал. 1, т.2 ГПК. Твърди се и основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие с протоколно определение № 144 от 24.07.2014 г. по гр.д. № 660/2013 г. на РС – Костинброд; решение от 11.12.2003 г. по гр.д. № 195/2003 г. на РС – Костинброд и решение № 794 от 23.10.2017 г. по адм.д. № 210/2017 г. на АССО. По отношение на това основание е изтекъл срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, който е три месеца от влизане в сила на последното решение. В случая решенията, чиято отмяна се иска, са влезли в сила на 20.12.2024 г. с постановяване на определението за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, а молбата за отмяна е подадена на 19.12.2025 г. Посочените актове на РС – Костинброд и на АССО са влезли в сила повече от три месеца преди подаване на молбата. Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при извършване на проверката по чл. 307, ал.1 ГПК съдът проверява дали молбата за отмяна е редовна и допустима. Това включва преценка дали твърденията в молбата могат да бъдат квалифицирани под конкретно отменително основание от изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. В случая молбата вече е оставяна без движение и е уточнена, но твърдените факти не могат да се квалифицират под наведените основания по чл. 303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК. Затова молбата, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. В полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски по 500 евро на всеки от тях. По изложените съображения съставът на ВКС, І г.о.