Определение № 4415 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5467/24.07.2024 г., подадена от Й. А. И., против определение № 402 от 08.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 264/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на Й. А. И. за освобождаването й от задължение за заплащане на държавна такса за обжалване на определение № 327 от 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 158/2024 г. по описа на Окръжен съд - Силистра в размер на 15,00 лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателката навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение Апелативен съд - Варна е изложил съображения, че с определение № 1186 от 18.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1622/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. не е било допуснато до касационно обжалване въззивно определение № 330 от 25.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което е било потвърдено определение № 195 от 15.06.2022 г. по първоинстанционното гр. д. № 384/2020 г. по описа на Районен съд - Тутракан, с което е била оставена без уважение молбата на Й. А. И. за освобождаването й от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, възлизаща в размер на 53,65 лв. В определението си ВКС е приел, че въззивният съд подробно е изследвал имущественото състояние на молителката към момента на отправеното искане, като с оглед конкретните обстоятелства за притежавани от нея недвижими имоти и реализирането на месечни доходи в размер на около 1150 лв., респективно отсъствието на данни за полагане на грижи за други лица, както и доброто й здравословно състояние, е направен извод, че Й. А. И. разполага с материални възможности да плати дължимата държавна такса. Извън това ВКС е посочил, че размерът на таксата е нисък и не би могъл да препятства упражняването на правата на страната и тяхната защита. В подадената частна жалба с вх. № 1928/28.06.2024 г., жалбоподателката Й. А. И. е декларирала, че декларираното през 2021 г. нейно имуществено състояние не се е променило. Ето защо, при липсата на промени в декларираното от Й. А. И. имуществено състояние, въз основа на което е било прието, че то позволява тя да заплати държавна такса в размер на 53,65 лв., същата е в състояние да заплати и държавна такса в по-нисък размер от 15,00 лв. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съдът е длъжен да прецени всички събрани доказателства по вътрешно убеждение. Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателката Й. А. И. за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването й на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Същата е декларирала, че няма промяна в имотното си състояние от 2021 г., когато с посоченото по-горе влязло в сила определение на Окръжен съд - Силистра е отказано да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 53,65 лв. В представената декларация във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК молителката е определила сама здравословното си състояние, като добро – няма и доказателства да е инвалидизирана. Вдовица е, няма данни да се грижи за непълнолетни или болни роднини. Притежава собствено жилище – етаж от къща. Й. А. И. разполага с общ месечен доход над 1000,00 лв., формиран от пенсия, заплата и рента, поради което преценено към момента на искането, внасянето на държавна такса за производството по частната жалба е в рамките на финансовите й възможности. Предвид изложеното, обжалваното определение на Апелативен съд - Варна следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение